Празник на християнското семейство

Падат есенни листа

цъфна бяла хризантема.

С мама, с татко за ръка

аз към църквата поемам.

Звън за празник зазвъня

Дворът – пълен със деца

Птиче весело запя:

“Нека има обич, светлина!”

Ивелина Гълъбова -  9 години, ІІІ клас - СОУ “Христо Ботев”, гр. Септември

Богородица

Момиченце мило, лъчезарно и добро,

с името Мария е кръстено То.

Господ е избрал да го надари,

Божи Син да му роди,

с любов и нежност да го озари.

В древен храм е израснала Тя,

докосната от Божията ръка.

С литургия посрещала деня,

а с молитва изпращала нощта.

Единствена сред всички е била

достоен пример за жена,

с любов, милосърдие и човещина

е изпълнена Нейната душа.

Богородица живее в нашите сърца,

закриля семействата ни във беда.

Щом повярваш, че е възможно това,

ще те съпътстват Божиите чудеса.

Християнското семейство е това,

в което има любов и добрина

и чудотворна икона на стената,

която носи мира и красотата.

Ангелина Тихомирова - ХІІ клас, гр. Смолян

Сърце за обич

В къщичка тиха и бяла,

огънче леко трепти.

Луната бавно изкачва

небето, скрило звезди.

В тази крепост красива,

шепот и радост звънят.

На трапезата свята, богата,

очите със обич блестят.

Носят се в стаята топла

спомени светли и скъпи.

В утрото будят надежда

в душата мир да настъпи.

Над огнището свети икона

и молят се всички в нощта-

Бог да изпрати закрила,

здраве и сила, честита съдба.

Като птиче е свило сърцето

огнище с тих благослов

И търси опора, утеха,

И длани, пълни с любов.

Тихо луната се вглежда

в сгушено с обич сърце

и моли Бог да изпрати

семейство за всяко дете.

Свободка Стамчева - 13 години, VІІІ клас - Гимназия “Пейо К. Яворов”, гр. Петрич

Християнско семейство

Родители имам прекрасни,

предпазват ме от нещата опасни,

учат ме само на добро,

и ми повтарят да не правя никога зло.

В нашата къща сме сбрани,

само добри християни.

От стената иконата бди

и за нашите стъпки следи.

„Добри ли сме” – питам се аз

и вричам се често на глас.

Празникът на християнското семейство идва скоро,

за да почетем любимите си хора.

С нетърпение ще чакам аз,

да се съберем роднините у нас.

Щастливо празникът ще мине,

ще помним хубавите мигове и след години.

Благодаря Ти, Боже, всеки ден,

че се грижиш за семейството ми и за мен!

Станислава Тодорова - VІІ клас, СОУ „Черноризец Храбър”, гр. Пловдив

Християнската любов и моето семейство

Семейството е стена неразрушима.

Семейството е любов доловима.

В семейството всеки се чувства добре.

То всичко е за едно дете.

„Почитай майка си и баща си” –

в Библията е казано накратко,

а аз обичам и уважавам моите мама и татко.

Семейството е свято.

Това е опората, която

родителите ми дават и зима, и лято.

Нека се хванем за ръка

и усетим топлината в нашите сърца.

На Богородицата майка да се поклоним

и с вяра в бъдещето да вървим.

Да ни закриля Божията майка –

и в отчаяние, и в слава

зло да ни постигне да не позволява.

Близките ни хора да закриля,

в домовете само щастие да влиза,

здраве, мъдрост и любов -

винаги да има Божи благослов.

В живота трудности не липсват,

животът е борба, но трудното се побеждава

щом носим вяра в сърца.

Нека в този светъл ден

семейството се събере,

църквата да посетим

и с Божията любов да устоим.

Ива Цветанова, VІ клас - ОУ „Райна Княгиня ” гр. Пловдив

Въведение Богородично

Богородица във храма влиза –

добротата носи на ръце.

Щастието с бяла риза

пак изпълва моето сърце!

Мама питка меси днес,

тати носи блага вест –

светъл празник е голям,

никой днес не ще е сам...

Цялото семейство се събира у дома,

усмивки греят върху нашите лица,

с любов изпълнени са ни сърцата –

за радост най-голяма на децата!

Емилиян Стойнов - 7 год.,  І  клас - ОУ „Васил Левски”, гр. Пловдив

Християнското семейство – Божи благослов за хората

Вярата трябва на людете днешни

в болка и радост да са пътеките лесни,

Богородица с блага усмивка ги води

в мигове страшни на семейни тревоги.

Любов и уважение в домовете да има

всеки от другите обич да взима,

Вярата в добродетелите да напътства,

благочестието във всяка къща да присъства.

Майчините сълзи са болка дълбока,

а бащината подкрепа е радост висока,

Божията заповед за людете отрежда:

Пред родителска десница поглед се свежда.

Уважението, почитта и смирението

да са изпитания за търпението,

за семейството Божията милост не спира,

щом родът около трапезата се сбира.

И иконата в дома от стената поглежда,

за да вдъхне всекиму чиста надежда,

че с любов, уважение и милосърдие,

растат децата с вяра и любомъдрие.

Виктория Христева - VІ клас - ОУ „Райна Княгиня”, гр. Пловдив