Първото боядисано яйце за Великден трябва да е червено. С него се прави кръстен знак върху челото на всички членове от семейството, като се започва от най-малкия. След това се поставя пред иконата в дома и след една година, на Велики четвъртък, се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.

 Според старите хора, дете, което се роди през Страстната седмица или на самия Великден, ще се радва на крепко здраве и голям късмет.

 В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии.

 Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: „Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!“, желанието ще се сбъдне.

 Ако се подстрижеш на Велики петък, ще имаш спокойна година и ще забравиш що е то главоболие.

 Поверие гласи, че на Велики петък не се перат чаршафи, защото можеш за сънуваш кошмари.

 На Великден трябва да си облечен в нови дрехи. Това ще ти подсигури успех и късмет през цялата година.

 Цели 40 са дните след Великден, в които православните християни се поздравяват помежду си с поздрава Христос Воскресе! Отговорът е: Воистину Воскресе!

 Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица.

 Здравецът е символ на здраве, дълголетие и бодрост. Неслучайно присъства често в народните обичаи и песни – с него се кичели момите на празник, украсявали обредните хлябове, дарявали избраника си.

 Набраният на Великден здравец носи здраве и дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести. Вярва се, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести.

 Българските апокрифни предания разкриват мита за вечната надпревара между Господа и Дявола. Когато Бог направил от кал човека, Дяволът набол с пръсти тялото му. Във всяка дупка Господ поставил треви и ги благословил да бъдат лековити. Останал само един отвор незапушен и през него болестите започнали да проникват в човешкото тяло. Особено опасни за хората били определени периоди от нощта и годината, когато Дяволът успявал да вкарва много болка и мъка в човека - през нощта, до първи петли, през Мръсните дни, през русалската седмица. Силно уязвими на злите сили били и отделни моменти от живота на човека - до 40-ия ден от неговото раждане, предбрачния период, бременността, раждането и старостта. За да се противопостави на дяволския замисъл за всяка болка Господ давал и лек. Здравецът е един от традиционните растителни символи на здраве, благополучие и дълголетие в българската народна култура. Той е наречен от хората "брат на момата", защото моминска китка без здравец не може. Здравец се вплита в сватбения венец, в китките на невестата и момъка на сватбата им. Със здравец коледари и сурвакари кичат калпаците си. Срещу Великден и Гергьовден всяка стопанка откъсва толкова стръка здравец, колкото са членовете на семейството й. Нарича стръковете на всеки един от близките си и ги поставя на покрива на къщата или някъде нависоко навън. На следващия ден по свежестта и зеленината на стръка гадае за дълголетие и благополучие през годината.

 Съществува поверие, че ако жените, които дълго време се мъчели да забременеят, преспят с червено яйце в пазвата си на Великден, догодина ще се радват на рожба.

Поверието е, че този, чието яйце остане здраво след боренето с яйца, ще е най-здрав през годината. А първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да закриля дома.

За предпазване от уроки, когато се излиза на мегдана сред много хора, трябва да се прекара ръкава пред очите и да се нарече: „Който може да преброи нишките на ръкава ми, той да ме урочаса!”

Ако се постави червено яйце в стаята при децата, те по-малко боледуват. Който се роди на Великден, ще бъде здрав и дълголетен. Парче сапун в пазвата предпазва от уроки и лоши очи.

Имало едно царство, владение на зъл магьосник. Той бил заключил водата и слънцето в дълбока пещера с девет катинара. Хората се трудели от сутрин до вечер, но без вода и слънце нищо не се раждало. Тревата изсъхнала, животните и птичките изчезнали.

Някъде в планината живеел един млад мъж с двете си дечица – момче и момиче. Отишъл той един ден в гората да търси коренчета за храна. Там издялал дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го даде на децата да си играят. Прибрал се той и сложил яйцето до главичките на спящите малчугани, за да го видят на сутринта.

През нощта насън му се явил белобрад старец и го предупредил, че злият магьосник ще дойде в дома му, за да вземе децата. Казал му да не се бои, а да вземе в ръка червеното яйце. После изчезнал. Този старец бил Дядо Великден.

На другия ден, в каляска, теглена от змей, пристигнал магьосникът. Втурнал се в къщата, но бащата изпълнил каквото му било казано – взел яйцето и го вдигнал високо над главата си. В този миг силна светлина огряла земята, от нея магьосникът ослепял и загубил силата си.

Хората разбили катинарите, освободили слънцето и водата. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали, всичко живо възкръснало за нов живот. Оттогава хората празнуват деня на Дядо Великден и боядисват червени яйца.

 В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги запазвали и използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести.

Великденските черупки се разхвърлят по нивите и лозята за берекет. Лепят с восък черупки от червени яйца на горния праг на къщата, за да се предпази дома от зли сили.

Според поверието, ако на Великден някой – стар приятел или дори човек, когото не обичате, ви помоли за услуга или ви поиска прошка, трябва да помогнете и да бъдете добри християни.

Вратата на дома трябва да се затваря, когато се седне на Великденската трапеза, за да не излезе берекетът от къщата.

Вярванията отделят символично място и на великденския заек. Той е символ на плодородие и изобилие. Традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания дори с луната и нейните цикли.

Легенда гласи, че великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек! Но понеже той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.