Най-топлите месеци на годината са времето, когато добавяме сочни плодове към нашата диета: дини, пъпеши, праскови, кайсии, грозде, череши, ягоди, сливи и др.

  Сладката и сочна праскова спомага за хидратация на кожата със своите 80% вода. Тя е нискокалорична и е богата на фибри, протеини, желязо, калий, калций, магнезий, фосфор и витамини А, C, К  и Е. Плодът е известен със способността си да заздравява костите и зъбите.

 Според последни археологически находки, прасковите са се появили в Северозападен Китай 6000 години пр. Хр. Според открити китайски писания от 10 век, прасковите били любим плод на императорите. Латинското им наименование е Prunus Persica, което в превод означава „персийска ябълка„. Това име най-вероятно идва от факта, че от Китай тези невероятни плодове се разпространяват в Персия (днешен Иран), където биват широко култивирани.

Херкулан бил древен град в област Кампания, на Неаполския залив. На 24 август 79-а година изригва вулканът Везувий, който безмилостно затрупва Херкулан, както и градовете Помпей и Стабии, с потоци от лава, кал и вулканична пепел.  Ако решите да си направите екскурзия до Херкулан, ще останете очаровани от археологическият обект, съхранил в себе си духа и атмосферата на древния град: има много добре запазени не само каменни, но и дървени фрагменти от сградите, както и картини на праскови по стените на сградите. Прасковени дървета и техни плодове можем да видим и в картини на известни художници: Моне, Рубенс, Пол Сезан, Ван Гог и др.

 През 16-ти век испанците внесли прасковите в Америка, а през 17-ти век се разпространили във Франция и Англия. По време на царуването на кралица Виктория тяхната популярност достигнала своя пик и нито едно ядене не било пълноценно без прясна праскова, поднесена на фина памучна салфетка като десерт. Цветовете на прасковените дървета са с висока почит в китайската култура. В миналото, както и до днес, китайците вярват, че цветът на прасковата отблъсква злите духове и опазва живота и здравето на човека. В древен Китай, когато пътували между градовете, императорите били предшествани от войници, носещи прасковен цвят, а в навечерието на всяка Нова Година на входните врати се закачали цветчета на праскови.

 Често срещан въпрос, който хората си задават е: „Прасковите подобни ли са на нектарините?“. Отговорът е положителен: прасковите и нектарините са генетично идентични плодове, като единствената разлика е наличието на мъх по кожата на прасковата.

 Прасковите са известни с ниското си съдържание на калории, с богатството си от витамини, минерали, фибри, въглехидрати и протеини. В една средно голяма праскова се съдържат 10 милиграма витамин C (около 13% от препоръчителният ни дневен прием), а като резултат имаме намаляване на честотата на оксидативните увреждания от свободните радикали и намаляване на вероятността за появата на хронични заболявания. Прасковите са богати на витамин А, който укрепва  здравето на червата и поддържа добра микрофлора в стомаха. Освен това витамин А играе важна роля за защита на кожата и очите, засилва имунната система и намалява различни възпаления.

 Фибрите са от решаващо значение за оптимизиране на нивата на кръвната захар, за попиване на токсините от храните, за намаляване на апетита, тъй като засищат, за понижаване на нивото на „лошия“ (LDL) холестерол в кръвт и за намаляване на риска от атеросклероза. Дневната нужда от фибри при възрастните е 20-30 грама, а за да изчислим нужната доза за деца, прибавяме числото 5 към възрастта им. Така, дете на 8 години се нуждае от 13 грама фибри на ден (8+5=13). В една средно голяма праскова се съдържат 3 грама фибри. Затова яденето на пресни праскови всеки ден е чудесен начин да добавим необходимите ни фибри към нашата диета. 

 Калият е важен минерал, който помага за понижаване на кръвното налягане, за регулиране на кръвната захар и за балансиране на течностите в тялото. Недостигът на калий може да причини мускулни крампи, отпадналост, аритмия, рязко смъкване на кръвното налягане, често уриниране и др. Много храни съдържат калий, но прасковите и нектарините са сред най-добрите източници. В една голяма праскова има около 330 мг. калий, което е около 10 % от препоръчителния дневен минимум.

 Известно е, че 99% от общото количество калций в организма се съдържа в костите и зъбите. Калцият е необходим за съсирването на кръвта, за провеждането на нервни импулси и мускулни съкращения. Недостигът на калций при децата може да доведе до неправилна костна минерализация и до рахит, а при възрастните – до омекване на костите и остеопороза. Препоръчителният дневен прием на калций зависи от възрастта: за възрастни – 800 мг, за малки деца – 1200 мг. 

 Диетолозите се изказват в полза на прасковите, когато става въпрос за загуба на тегло. Ако сте решили да отслабнете, прасковите са плодовете, които трябва да добавите към ежедневната си диета за невероятни и ефективни резултати. Прасковите са с ниско съдържание на калории. Също така те са добър източник на фибри, а фибрите, както знаем, поддържат ситостта и допринасят за загуба на тегло по здравословен начин.

 В източната част на Горнотракийската низина, в подножието на Сливенския балкан се намира китното село Гавраилово. И тази година за 18-ти пореден път се проведе празникът „Златна праскова“, събрал производители на праскови от цялата страна. В „Долината на прасковите“, както наричат този регион, земелците отглеждат десетки декари трайни насаждения с този плод. Разнообразни културни прояви топлят сърцата на жителите и гостите на Гавраилово, като част от програмата са конкурсите „Най-вкусна българска праскова“, „Мис Праскова“, „Най-бързо ядене на праскови“ и „Най-добра прасковена ракия“. По традиция събитието завършва с празнично хоро на площада, в което се включват певци и музиканти от Долината на прасковите.

Едва ли има някой, който да не обича този сочен и благоуханен плод. Но дали знаем достатъчно за него?  

1. Първите праскови са култивирани през 6000 г. пр. Хр. в Китай.

2. Китай е най-големият производител на праскови с 11.9 тона, като държи половината от производството в света.

3. Най-голямата праскова тежи 810 грама и е откъсната от канадеца Робърт Хоуг в Британска Колумбия на 12 септември 2016 г.

4. Древните римляни наричали прасковите „персийска ябълка“. Научното наименование на прасковата е Prunus persica, което буквално означава персийска слива заради приликата между двата плода.

5. Има вариант на прасковата, наречен плоска праскова, чиито плодове приличат на понички.

6. Любимата на всички нектарина също е вид праскова, но без нежния мъх по кожицата.

7. За да вирее добре, прасковата се нуждае от стотици часове зимен студ (яровизация).

8. През 2016 година в света са произведени около 25 милиона тона праскови.

9. В големи количества семената на прасковата са отровни.

10. Прасковата отделя подобна на каучук субстанция, която може да се използва вместо лепило.

Източник: www.superzdrave.com