Взаимодействието на германската със славянската цивилизации е родило чудния и прекрасен град Прага – столицата на Чешката република. В момента населението на града е съпоставимо с това на София, около 1 милион и 300 хиляди души. Любопитен факт за столицата със стотиците кули е, че приема над 8 милиона туристи ежегодно, което е почти толкова колкото поема цяла България за година - 9 милиона туристи.

 На какво се дължи огромният туристически интерес към Прага – отговорът е един – неописуемата красота на града. Историческият център е вписан в списъка на ЮНЕСКО, малко градове могат да се похвалят с такова признание. Тук царува епохата на Средновековието и готиката. Стотиците кулообразни върхове на храмовете придават изключителен колорит на Праха (както самите чехи я наричат). За нас българите чешкият език звучи малко смешно с постоянните си умалителни и замяна на буквата Г с Х, като например – яхода, храд, Праха, водичку и т.н.

 Прага е градът на подредените славяни – всичко тук се прави с онази тъй приятна германска точност и подреденост – загледайте се в краката си, малките тротоарни павенца са перфектно наредени, но навсякъде звучи славянската реч, което все пак дава да се разбере, че не си в германски град. Да, влиянието на германската култура е много силно, но славянството въобще не е загубило същността си тук. На голяма почит са светите братя Кирил и Методий, които именно в чешките земи са провели научната си и просветителска дейност, бореща се с германизацията на местното славянско население от католическата църква. Макар и неуспешна, мисията на Кирил и Методий се помни – все пак благодарение на тях славяните получават правото да водят свещените си служения на собствен и разбираем език.

 Станах свидетел на такава служба – тъй близка е тя поради сходството на езика, но и много отдалечена заради поетия път на чешката нация към католицизма. Честно да си кажа свиренето на орган винаги е будило някакви тъмни, страховити помисли в ума на свикналия с византийските и църковнославянски църковни служби, градящи се основно върху хоровото и гласово пеене, неизползващо помощта на музикални инструменти. Къде може да чуете католическа меса на славянски език? Препоръчвам манастира „Страхов“. Тук ще се насладите на запълваща очите и душата архитектура и различността на централноевропейската култура.

 Какво е Чехия без знаменитите й замъци? Пражкият замък, постоянно растящ от IX век насам, е кулминацията за всеки турист в града. Тук задължително ще почакате на опашката за вход, билетите за всяка една от забележителностите са с различни цени, направени така, че да посетите само това, което наистина ви е интересно. Дворцовият комплекс притежава галерии, прекрасна градина и кралската катедрала „Свети Вит“ – пример за зашеметяващата красота на готическата архитектура. Освен всичко останало от Пражкия замък се открива и една от най-красивите панорамни гледки към града.

 Спускайки се надолу, пригответе се - Прага е град на хълмове, ще минете през всякакви магазинчета за сувенири – всички ми казваха колко много българска реч ще чуя там, но определено испанската доминираше през моето посещение в града. Купуването на сувенири направих от азиатка, толкова много азиатци не бях виждал през живота си – Прага е любим град и на китайските туристи. Избрах да си взема малката къртицата Къртек, популярна благодарение на една чешка анимация, и магнити с Астрономическия часовник, за него ще говорим малко по-нататък. Та, спускайки се надолу по склона се стига до Карловия мост – определено не бях готов за борбата с хората на „моста на хилядите туристи“, но си заслужи цялото бутане и разминаване със снимащите китайци – мостът е превъзходен, построен е върху река Вълтава, а на всеки 5 метра има по една статуя от двете му страни, която показва различен светец, свързан с историята на града. Гледката към Пражкия замък и другите мостове също не е за изпускане. Карловият мост завършва пред площад с две катедрали – на „Свети Франциск“ и „Свети Салвадор“, посетете ги и двете, едната е с много красив купол, който принципно не е характерен за готическия стил на града.

 Малките и криви улички – това е запазена марка на Прага, след Карловия мост продължаваме към Астрономическия часовник, време е да се загубим точно из тези улички, добре, че роуминга падна, за да си използвам интернет съвсем свободно. За да стигнете до тази забележителност може просто да следвате туристическия поток, усещането е като да си сред река, всички се движат в „правилната посока“, макар че е хубаво и просто да се изгубите из тези криви улички, пълни с магазинчета. Време е да се подсилим с малко сладко, избираме Търделник – едно много вкусно чешко кулинарно изделие, фуния от козуначено тесто, която може да бъде напълнена със сладко по ваш избор – ябълки, ягоди, боровинки, шоколад, „затапено“ с колосално количество сметана – вкусотия е, ако обичате да пиете бирата си със сладко като мен, то това е добра комбинация.

 Астрономическият часовник – това е забележителност, която няма къде да видите другаде по света. Намира се на фасадата на кулата на кметството, част от централния площад на стария град. Часовникът е толкова красиво изработен, че остава без дъх всеки посетител. Мерилото за време не изпълнява само тази си функция, той отчита мястото на слънцето и луната, както и различни астрономически мерки. На всеки час един от 12-те християнски апостоли се показва пред публиката. Изненада за туристите е изкачането дори и на смъртта – нейната фигура е страховит скелет. Пражкият часовник е тук от 1410 година, не е много млад, нали, но точно онази чешка грижливост към детайла е успяла да опази шедьовъра.

 След Астрономическият часовник е време да се полюбувате и на централния площад на Стария град. Тук се намира и емблематичната катедрала „Дева Мария пред Тин“. Тя е главната църква в района от XIV век насам. Кулите, заради които туристите обикват Прага, са отличителна черта и на тази катедрала. Прекрасно се вписва в целия облик на градския площад с красивите си цветни къщи с неподражаеми фасади.

 Време за гулаш – пътят, които изминава всеки турист, не е малко, затова е нужно да се подкрепи с храна. Аз харесах чешката кухня – месоядните са в екстаз тук, всичко е добре гарнирано със сосове и разбира се бира, фаворит за мен бе „смесеното“ пиво – микс на тъмна със светла бира. Ресторантите са навсякъде, харесайте си някой и опитайте гулаша – късчета месо в приятен сос и кнедли (хлебчета с доста по-плътна консистенция), но пък изключително вкусни.

 Река Вълтава е кръвоносната артерия на Прага, върху нея са построени много мостове, тя дели града на две и дава онзи неповторим чар на градовете с реки. Съветвам ви да се разходите по нея, има много зони за това, дори кораби ресторанти и хотели (Botel). Може също да се повозите на кораб или водно колело с най-различни форми – лебеди, ретро коли.

 Прага е приказка, не случайно се нарича Златна Прага. Потопете се в града, открийте скритите му кътчета – градината с лабиринта, къщата, през която минава трамвая, масажите от тайландки, магазините за марихуана, тук тя е легална до 1 грам, Вишехрад, скултурата с пингвините и бебетата, и много, много други. Прага е жив и космополитен град, дори най-смело бих казал един от най-красивите в Европа, споменът за него завинаги ще остане в сърцата и умовете на всеки посетител.

Автор: Павел Гълъбов

Източник: www.dnes.bg