Прилепите са едни от най-интересните обитатели на пещерите. Техният начин на живот, свързан с нощната тъмнина и пещерния мрак, и странната им анатомия винаги са будили интерес у народа, който е създал за тях различни поверия и легенди. Двойствеността им – крилата, които ги оприличават с птиците, и тялото, което наподобява мишка, е породила в народните представи странни, наивни и фантастични предания.

 Местното източнородопско население нарича прилепите още нощно пиле, нощна птица, полуптица. Старите хора разказват легенда, която обяснява защо прилепите летят само нощем: „Било много отдавна. Решили птиците и животните (в смисъл на бозайниците) да водят война кой да господства на земята. Отначало побеждавали птиците и прилепът отишъл на тяхна страна. Тогава му поникнали крилете. После птиците започнали да губят и накрая били победени. Но крилете на прилепа останали. Той се скрил в пещерите и тъмните дупки, защото се срамувал от предателството си към животните.”

 В народната демонология прилепът се използва като магическо средство, което носи желано щастие или предпазва от лошо. Самото име „прилеп” народът възприема като символ на прилепване, привличане, примамване. Изсушени или стрити на прах крила служат за приготвянето на муски и лекове.

 В Кърджалийския край съществува поверие, че с крило от прилеп може да се направи любовна магия: „Ако успееш да отскубнеш перо (крило) от прилеп и го допреш до жената, която желаеш, тя се прилепва до тебе, привързва се и те залюбва.” В Хасковското село Татарево в миналото старите жени са приготвяли любовни муски. Уловен, прилепът се умъртвявал, като главата му се отрязвала със златна или сребърна пара. След това от изсушеното тяло се правели муски, завити в чисто парцалче. Давали ги на момите да ги носят на „скришно място”, за да се прилепват ергените към тях.

 Муската от прилеп има многофункционална роля. Тя служи за предпазване от болести, за отблъскване на лоши неща. Също така може да донесе щастие, сполука, пари. В миналото е имало хора, които са носели в портфейла или кесията си сушено прилепно крило, за да „прилепват” парите. Народът вярва, че когато прилеп се появи в някоя къща, това носи радост и щастие на дома. Стопаните се радват и смятат, че прилепът им предвещава нещо хубаво – ще получат хубава вест, ще настъпи радост. Прилепът е домашен тотем, който привързва към къщата, привлича имот и богатство.

 Сред източнородопското население се вярва, че кръв от прилеп или крилата му, стрити на прах, лекуват различни болести. Има рецепти за лекуване на припадъци (епилепсия), полово безсилие, обриви по тялото и други болести. У нас някои поверия за прилепите са дошли от Азия по време на турското робство. Предания като тези съществуват и другаде из страната. И днес се вярва, че прилепът е фантастично същество с магическа сила. Често се случва да се уговарят пещерняци да уловят прилепи за лек.

 Странният вид и потайният начин на живот на прилепите, както и това, че се ориентират в тъмното винаги е привличало вниманието на хората. В някои култури прилепите са били обожествявани, докато в християнската култура например, демоните са били изобразявани с прилепски крила (за разлика от ангелите, които са рисувани с крила на птица). Това вероятно е продиктувано от инстинктивния страх от неизвестното, от нощта, от странния вид и потаен живот на прилепите.

 Прилепите са бозайници, което означава, че раждат живи своите малки и ги хранят с мляко, а телата им са покрити с козина. Противно на общоприетото мнение те не са гризачи, въпреки, че външно приличат на такива и някои хора ги наричат “летящи мишки”. За разлика от плъховете и мишките, те не нанасят вреда на селското стопанство, не се хранят с домашни продукти, не обитават канализацията (и съответно не пренасят заразните болести, пренасяни от плъховете) и пр.

 Всъщност "черния имидж на прилепите" е напълно незаслужен. Те са изключително полезни. Прилепите, срещащи се в България се хранят изцяло с насекоми и изяждат огромно количество вредители, а в световен мащаб те имат ключова роля в екосистемите и без тях те не биха могли да съществуват. Много видове растения, които се използват за храна, лекарства и прочие не могат да оцелеят без прилепите, които ги опрашват или разпространяват семената им.

  1/4 от бозайниците могат да летят. В света има близо 1100 вида прилепи. “Ръкокрилите” са над 23% от видовете бозайници в света и са най-процъфтяващата група бозайници.

 Прилепите са една от най-широко разпространените групи бозайници. Способността да летят е спомогнала на "разселването им" в различни части на планетата. Те обитават всички континенти с изключение на Антарктида, най-северните части на Европа, Азия и Америка и някои отдалечени острови. Прилепите са се приспособили към най-разнообразен начин на живот и заемат изключително разнообразни екологични ниши.

 Близо 25% от всички видове прилепи са застрашени от изчезване. Поне 12 вида са окончателно заличени от лицето на Земята, вследствие на човешката дейност. Изчезването на всеки вид има съществени последици, които рано или късно пряко рефлектират върху човека или стопански значими за него видове. Така намаляването на прилепите може да предизвика каламитет (масово развитие) на вредители, които буквално да унищожават реколтата или горите, може да доведе до изчезването на стопански значими растения, които са били опрашвани или разпространявани от прилепи и пр. Дори никога перз живота си да не сме виждали прилепи, нашия начин на живот е свързан с техния и без тях, самите ние не бихме могли да съществуваме!

Прилепите се разделят на две големи групи: Megachiroptera и Microchiroptera

 Megachiroptera (летящи лисици) или известни още като плодоедни прилепи. Те са 150 вида, обитаващи тропичните и субтропичните райони на Африка, Индия, Южна Азия, Австралия  и островите в Тихия океан. Плодоедните прилепи не издават ултразвуци и имат доста по-големи очи за да могат да виждат по-добре при сумрак. Те не могат да се оринетират при пълен мрак и за това са активни сутрин и привечер. Летящите лисици издават доловими за човешкото ухо звуци и често са доста шумни, особено когато формират големи колонии на определени дървета, където се събират през деня (звуците им наподобяват писъците на маймуни). Както показва и самото им име, плодоедните прилепи се хранят почти изцяло с плодове. Те сдъвкват плодовете, за да отделят сока им, и изплюват месеста им част.  Понякога се хранят с нектар и прашец от цветовете на някои растения и по този начин помагат при опрашването им. Те имат добро обоняние и  така търсят ухаещите плодове и цветове, с които се хранят. Някои видове се хранят с дребни бозайници и дори с риба!

 Microchiroptera - обитават всички континенти, с изключение на Антарктида. За разлика от Megachiroptera, те притежават свойството да се ориентират с ехолокация. Те не са единствените животни, които могат да се ориентират по този начин – с ехлокация се ориентират също зъбатите китове, урлтразвуци издават също някои насекомоядни бозайници (като например земеровките, някои птици, които са активни през нощта или обитават входовете на пещери (напр. гуахаро).

 Microchiroptera имат размери от 4 до 16 см. Най-малкия прилеп е Craseonycteris thonglongyai, който тежи 2 грама, тялото му е 3 см, а размаха на крилата му е 15 см. Името му на английски е прилеп "земна пчела". Това е вероятно и най-малкия бозайник в света, съревноваващ се за тази позиция с етруската земеровка. Той е изчезващ вид, който обитава долината на една река в Тайланд, където са оцелели едва 200 индивида и видът е изправен пред изчезване.

 Ехолокацията се осъществява с ултразвукови, високочестотни вълни (формират се в ларингса на гласовия апарат). Те се издават през устата или ноздрите. Прилепите, които издават ултразвуковите вълни през ноздрите си, като например подковоносите, имат специални кожести образования. Прилепите улавят отразените от различни обекти ултразвукови вълни (подобно на недоловимо за човека ехо) и "изграждат" в мозъка си триизмерна картина на заобикалящите ги среда.

 До моментна няма единно мнение за това. Не са открити фосилни останки от същества преходни между бозайниците, използващи крайниците за ходене и катерене и “ръкокрилите”, използващи ги да летят. По тази причина учените изследват генетичния материал на прилепите, за да открият сходства с други организми. Фактът, че повечето прилепи са насекомоядни е накарал учените да предположат, че те произлизат от древни насекомоядни бозайници подобни на земеровките. Според някои учени прилепите от групата Megachiroptera са свързани с лемурите (има и летящи лемури, които планират чрез кожна гънка между предните и задните крайници).

 Учените предполагат, че прилепите са се появили през еоцена преди 52 - 50 милиона години, когато е имало период на затопляне на климата. Това е довело до разцвет на насекомите, което е допринесло за развитието на уникалните способности на прилепите - да летят и да се ориентират в тъмнината с помощта на ултразвук. Интересно е, че фосилните останки на първите прилепи от преди 50 млн. години удивитено приличат на днес съществуващите видове.

 Както се вижда, прилепите имат анатомично сходство с другите бозайници и основната разлика са силно удължените пръсти на "ръката", между които е опъната летателната мембрана. Много други особености на анатомията и морфологията им улесняват летежа и ориентацията в тъмното.

 Прилепите не са слепи. Всъщност те виждат доста добре – даже по-добре от колкото ние виждаме на мръкване. За разлика от нас обаче, те не възпроемат цветовете. Но за да използват прилепите зрението си е необходима някаква, макар и минимална светлина. Как тогава прилепите „виждат” и се ориентират и при пълен мрак?

 Още през 1700г., Лазаро Спаланцани открива, че прилепите могат да летят дори в пълен мрак (за разлика от совите, на които е необходимо макар и минимално количество светлина). По-късно става ясно, че прилепите умеят да издават ултразвуци – звуци с висока честота, недоловими за човешкото ухо. Те се отразяват от предметите и се улавят отново от чувствителните уши на прилепите, като им позволяват да определят местоположението, размера, каква е повърхността на предметите и да по този начин да се ориентират в тъмното. От двете групи прилепи само Microchiroptera могат да издават и да се ориентират с ултразвуци и при пълен мрак. Ултразвуците се формират в ларингса и се излъчват от ноздрите или устата. Освен да се ориентират, ехолокацията служи на прилепите, за  да откриват храната си и да улавят жертвите си.

 Нашият слух долавя звуци от близо  20Hz до 15-20 kHz (в зависимост от възрастта на човека). В сравнение, някои прилепи могат да чуват звуци с честота над 110  kHz. Летящите лисици виждат доста добре  (по-добре от хората на здрачаване), а някои видове долавят дори лъчи от  ултравиолетовия спектър, които са невидими за човека (той е от 100 - 400 нанометра, докато диапазона на видимита светлина – от 380 до 770 нанометра). Много цветове в тропичните гори на Централна  и Южна Америка имат ултравиолетова окраска невидима за човека, но видима за прилепите, които се хранят с нектар и по този начин опрашват цветовете  на тези растения. 

Как и с какво се хранят прилепите?
– Прилепите унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители.
– Също като колибрито и пеперудите някои прилепи обичат цветен нектар.
– Булдоговия прилеп от Северна Америка се храни с риба! Ултразвуците проникват дори във водата и му помагат да открие храната си!
– Прилепите вампири се срещат в Южна Америка и се хранят с кръв! Те  летят през нощта и търсят заспали бозайници – пробиват кожата им с острите си зъбки и ближат отделилата се до 20 ml кръв (прилепите не изсмукват кръвта на жертвата, както правят вампирите по филмите - кръвта което поемат е най-много колкото лъжичка течност). Бозайниците не изпитват болка и дори не се събуждат. Също така прилепите вампири не се срещат в Европа (дори и в Трансилвания :), предпочитат да избягват хората и са доста дребни.
– Някои прилепи са хранят с други по-дребни прилепи и дори с  птици. Такъв е напр. Nyctalus lasiopterus - гигантския вечерник, който се среща и у нас. Предполага се, че в някои страни значителна част от храната му са нощномигриращи врабчоподобни птици. Той може да намира птиците в полет без да бъде "разобличен", защото ултразвуците му не се чуват от птиците. 

 Прилепите унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители! Едно малко кафяво прилепче, което тежи едва 5 гр. изяжда над 3000 насекоми на вечер и само за един час може да изяде 1200 комара! Така прилепите ни спасяват от вредители в селското стопаство, от комари и прочие. Без тях вероятно насекомите биха превзели планетата ни. Способността да летят е позволила на прилепите да заемат най-разнообразни екологични ниши и да получат най-широко географско разпространение. Те се срещат почти навсякъде и в почти всички местообитания. Даже градовете са гъсто населени с прилепи, а ние често съжителстваме с тях "под един покрив" в домовете си.

 Прилепите се възпроизвеждат бавно. Обикновено женските раждат по едно малко на година. В първите дни от живота си те са напълно безпомощни и се нуждаят от помощта на майка си, без която на могат да оцелеят. Бебетата прилепи тежат едва няколко грама. В допълнение на това прилепите достигат полова зрялост едва след няколко години (за разлика от гризачите, които могат да се размножават едва няколко дни след раждането си). Всичко това прави прилепите много уязвими и налага да бъдат взети мерки за тяхното опазване.

 Прилепите са изключително грижовни родители. Малките често се отглеждат в така наречените „детски градини”, където се струпват малките. Майките успяват да открият малкото си дори след хиляди други. При опасност или необходимост майките носят малките със себе си и летят с тях. 

 “Най-старият” прилеп, чиято възраст е установена от човека е уловен в Русия. За него със сигурност се знае че е на възраст над 41г.! Учените твърдят, че прилепите живеят 9,8 пъти по-дълго, от колкото е нормално за бозайници с техните размери. По принцип животните с по-малки размери на тялото имат и по-малка продължителност на живота, докато за над 22 вида прилепа е доказано, че живеят над 20 години, а за 6 вида, че живеят над 30 години. Това е своеобразен рекорд, който учените не могат да обяснят. Вън от образа на митично същество обаче прилепът е интересен за науката пещерен обитател, полезен за селското стопанство. Избиването на прилепи, дължащо се на подобни суеверия, е глупаво и неоправдано и наш дълг е да ги защитим и пазим.

Източник: www.greenbalkans.org