Системата на предучилищното и училищното образование през следващите години ще има все по-голяма нужда от педагогически кадри. Българската рейтингова система на висшите училища е описана като иновативна и успешна в нова книга - Global Rankings and the Geopolitics of Higher Education. За българския рейтинг е разказано като за “трета вълна на национални рейтинги” в света.

• Над 12 000 студенти се обучават в третото по масовост направление
• Почти 60% от завършилите работят като преподаватели

 Софийският университет “Св. Климент Охридски” е номер 1 в професионалното направление “Педагогика” според седмото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Следват го Университетът “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и Тракийският университет. Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на оснавата на десетки показатели, измерващи аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на университетите, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

 За формирането на индикаторите в стандартизираните класации в рейтинговата система за 2017 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула “АдминУни” в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

 Безработицата сред завършилите е най-ниска в Софийския университет - 2,26%. Най-много са безработните сред абсолвентите по педагогика от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” - 4,9%. Осигурителният доход дори е сред трите най-ниски за хора с висше образование в страната. И все пак има разлика в заплатитена завършилите различните висши училища. 908,35 лв. е осигурителният доход на завършилите Софийския университет, 771,13 лв. - на Шуменския.

 “Педагогика” е третото най-масово професионално направление в българското висше образование. В него се обучават над 12 хиляди студенти в 8 държавни висши училища. Средният успех от дипломата за завършено средно образование на студентите в първи курс е 4,83 и е под средните стойности за страната. Чуждестранните студенти са 2,28%

 Приложението на придобитото висше образование и приносът към осигурителната система сред завършилите това направление са сред десетте най-добри в страната, като почти 60% от завършилите през последните пет години се реализират като преподаватели.

• 5,94% работят като продавачи;
• 3,48% са общи административни служители и оператори на организационна техника;
• 32,18 на сто от завършилите педагогика работят нещо друго.

 Картината е още по-шарена по университети. Макар и малка част от завършилите стават медицински специалисти, дори юристи или персонал, зает в сферата на персоналните услуги. Университетите, в които се обучават студенти по педагогика, предлагат интересни бакалавърски и магистърски програми. В Софийския университет например има магистратури като “Информационни и комуникационни технологии в образованието”, “Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” и “Съвременни образователни технологии”.

 Във Великотърновския университет пък предлагат магистърски програми като “Възпитателни и терапевтични аспекти на изкуството” и “Театрална анимация в педагогическата дейност”, а в Пловдивския - “Алтернативи в предучилищната и началната училищна педагогика”. В Русенския университет младежите могат да запишат магистратури като “Педагогическа превенция на престъпността и пробационни практики” и “Културен туризъм, екскурзоводство и образование”, а в Шуменския - “Специална педагогика - педагогическа и функционална рехабилитация на умствената изостаналост”.

Източник: www.24chasa.bg