На запад отдавана използват изкуството като метод за почивка, за бягство от ежедневието, за успокоение и хармония. Изкуството вече е вид терапия, но и медитация. Когато ръцете са заети с творенe, хаотичните мисли в ума се замества с идеи, въображението заработва и сякаш действа освобождаващо на човек.

 Изработването на изделия от нетъкан текстил – плъсти, е традиционен български занаят. Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х - ХІ век, а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX век. Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Самото правене на плъстта се нарича „валяне”. За целта сковавали „одър” от дъски, който поставяли върху забити четири кола или върху „шейна”. Това ставало на двора, най-често в края на лятото, когато е слънчево и горещо, за да може плъстта да изсъхне. Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества още в далечни времена българите ги употребявали за постелки, за езда на коне без седло, (известни като „тегалтия”, „телтия”, „стеле”), за строеж на палатки, при поход. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода, леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура, много бързо се оцежда.

 Първият етап на обработка на вълната е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчисти от органическите мазнини по нея, т. нар. „сер”. Следва изсушаване и разделяне на качества, по предназначение. Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които получават от различни растения, корени и др. Това става в големи глинени „кюпове”, в които поставят вълната, заливат я с хладка вода, поставят багрилните растения и „заравят” кюповете в непрегоряла тор да престои няколко дни при постоянна температура. За да се приготвят „фитили” с различна дебелина за „кроене” и „шарене” на плъстта, боядисаната вълна се разчепква и след това се развлачва или разбива на „лък” от майстор „дръндар”. „Ярината” и „дребта” са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на ”къдели”, които нареждат веднъж по ширина, веднъж по дължина на няколко слоя, според желаната дебелина.

   Плъстените изделия дават големи възможности за творчество. Докато при тъканите от предени влакна се съобразяваме с посоката на нишките, при плъстите това не е необходимо. Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. Ясно очертани детайли, могат да се комбинират с абстрактни петна. С цветни парчета вълна може да се „рисува”, като дори може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка. Вълната заема и запазва обем. Чрез моделиране се правят фигурки на животни, аксесоари, изделия с вътрешна кухина, които, несъмнено, са част от съвременното приложно изкуство.

 И днес, в сърцето на Странджа планина, може да се види истинска Работилница за вълна. В село Звездец жените от Сдружение „Златното руно” с ентусиазъм вършат всички дейности, свързани с обработката на вълна – парене, пране, сушене, чепкане, дарачене, боядисване с естествени багрила, предене, плетене, тъкане, плъстене. Вълната изкупуват от местните овчари и започват... Споделят, че най-трудно се постига наситен червен и черен цвят, затова понякога се налага повторно боядисване. За червено събират корени на брош или мак, много мак – седем килограма макови цветове за един килограм вълна! В жълто и зелено оцветяват вълната тетрата, бръшлянът и лозовите листа.

  Макар и на запад терапията с живата вълна да е нещо ново, плъстенето на вълна е стара текстилна техника, която датира още преди Христа. Нашите прабаби са изработвали дрехи и ямурлуци от нея. Ямурлуците не само топлели, но били непромокаеми, като запазвали тялото от лютите зими. С времето тази техника отстъпила на модерните начини за създаване на текстил, но заела ново място - станала декоративен способ, който все повече се възражда и като терапевтична техника, и като интересен начин за създаване на уникални изделия. От жива вълна съвременните творци правят елечета, дрехи, шапки и шалове, чанти и най-различни детайли към цялостната визия на облеклото.

Източник: www.burgasmuseums.bg