Всичко започна с едно писмо, което открих в пощенската си кутия. Малко е да кажа, че се изненадах. Отдавна не бях получавала истинско писмо! Кой ли ми пишеше? Романтично. Сантиментално. Странно? Непонятно, но същевременно и вълнуващо. Внимателно разгледах плика. Съвсем обикновен пощенски плик. Липсваше подател. Нищо неестествено и необичайно. Вгледах се в печата – беше френски. От град Ментон. Съвсем бях озадачена. Нямах никаква представа кой мой познат е в Южна Франция. С вълнение отворих плика и зачетох писмото. Съдържаше кратък текст, написан на български с равен почерк. Няколко пъти прочетох тези редове: “Здравей! След като получиш писмото, моля те, ела в Ментон! Ще те чакам! Поздрави! И” Какво беше това! Не е за вярване! Какво значи това писмо?

 Започнах да се боря с първите си реакции – да захвърля този лист хартия и да забравя, решавайки, че е грешка на пощенски служител или да се впусна във френското предизвикателство? Такава мозъчна атака последва в главата ми, че никакви новости във фармацевтиката не могат да й отвърнат. Какво да правя? Кой разбърква подредения ми спокоен свят? Защо точно на мен? Къде да хукна сега? Ами ако е клопка? Ако е пощенски тероризъм? Ааа! Ще се побъркам! Разумът ми казва: “Мисли трезво! Не допускай емоции! Те водят до грешки.” Сърцето ми пък е почти в аритмия, лудо се блъска в тялото ми, сякаш стените едвам го удържат да не изскочи! „Тръгвай! Бързо! Грабни приключението!” Излишно е да споменавам, че нощта ми беше безсънна и почти трескава. Рано сутринта, почти едновременно с пукването на зората, изпих силно кафе и реших да се обадя на приятелите си, обнадеждена, че те ще ми покажат правилния път. Не вярвах, че ще настане още по-голяма бъркотия. Една част от верните ми другари ме възпряха и абсолютно ми забраниха да предприема каквото и да е пътуване, защото би било лудост и безразсъдство. Другите ме настройваха да бъда авантюристка и да грабна мига на приключението. Третите ми казаха да реша сама и да направя своя избор. Ами сега? Чудничко. Графична схема като в социологическо проучване. Какво се прави в такъв случай? Ако знаех!

 След голяма главоблъсканица, няколко нурофена в комбинация с мента, глог и валериан, взех решение: отивам в Ментон. Все пак се познавах – ако не отида, ще се терзая до края на живота си. Изправям се пред многото въпросителни и тръгвам. Точка. Резервирах самолетен билет и нощувка в приличен хотел , без да зная какво в Южна Франция означава приличен. Най-сетне дългоочакваният момент дойде. В началото на март красивата пролет в Ментон ме призова. Адреналинът от очакването беше по-силен от дискомфорта на пътуването и се разминах само с гъделичкане в стомаха и преизпълнена с вълнение.

 Още по-пленително се оказа озоваването ми в Ментон. Изведнъж попадам на прекрасно място – слънце, слънце, слънце ме обгръща отвсякъде. Усмихват ми се всички хора, които срещам, сякаш се познаваме от векове. Не мога да мисля дали това не е странно. Омагьосана съм от града! Прочитам транспаранта над главата си: „Около света за 80 дни”. Градът празнува! Част съм от Карнавала на лимоните! Аз съм в центъра на събитието! Какво може да се направи от тонове портокали и лимони! Градините на светлината ме омайват с чудни скулптури от плодове, кораби на викинги, фонтани, къщи, часовникови кули, чудесии! Сгради в охра и жълто ме прегръщат усмихнато и усещам топлината и аромата на карнавалното шествие.

  Неусетно е изминал денят. Залезът е като окъпан в слънце портокал. Ощипах се, за да се уверя, че не сънувам. Изумена съм, че ми се случва всичко това. Истина ли е или илюзия? Неусетно съм заспала в ухаещата на лавандулов аромат стая, упоена от сладката умора. Събуди ме закачлив южен слънчев лъч, сякаш галантно да ми напомни защо съм тук. Чак сега осъзнах, че никой не ме чакаше, както пишеше в писмото. Извадих от чантата си отново поизмачканото писмо. Прочетох няколко пъти редовете с равния почерк. Разгледах внимателно пощенския плик. Прокарах пръсти по грапавата хартия. Изведнъж погледът ми се впи в пощенското клеймо, вгледах се в датата, на която е изпратено писмото и…. ахнах от учудване. Беше изпратено преди една година. В миг ми се зави свят. Миналата година в жилището ми живееше друга наемателка. Писмото е било за нея, не за мен. Секундното ми разочароване се разпръсна от радостните възгласи на празнуващите хора навън и сякаш като ударена от светкавична мълния, разбрах, че е трябвало да извървя този път, да преодолея страховете си, да следвам изпитанието, да открия нещо тук.

Автор: Евгения Георгиева – учител по български език и литература в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“, с. Челопеч, Софийска област.

Източник: www.uchitelitvorci.wordpress.com