Яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на цикличността и прехода и т.н., или изобщо като оплодителен символ, или символ на жизнените сили и процеси. На тази основа е и връзката на великденските яйца с култа към Слънцето и с култа към мъртвите. Към първообраза на великденските яйца отвеждат в частност и някои космогонични представи и вярвания в българския фолклор. Те отразяват възгледи за произхода на Вселената от яйце, за тяхното взаимно уподобяване по строеж и същност или за осмисляне на яйцето като своеобразен микромодел на Космоса...

 Традиционно приготвяните яйца за Великден са два основни вида - боядисани с еднотонов цвят, според традицията най-често в червено, и яйца с полаган върху тях рисунък или друга украса. Основното за яйцата от втория вид е рисуването. Това е най-типичният и най-характерният белег, който определя изработването на великденските яйца като художествена дейност както в миналото, така и днес.

 Рисуваните яйца за Великден са познати в народната терминология, като „писани“, „шарени“, „пъстрени“, „сторени“, „китени“, „плескани“ "горул яйца", "перашки", "еднокълки" или "кадънки", "китанчета" или "подкитанчета" и др. Всички тези наименования на специално декорираните или рисуваните великденски яйца са еднозначни. С тях народът само е конкретизирал спецификата на втория основен вид, без да го отделя в строгия смисъл на думата от първия, защото и двата вида са по същество декорирани форми. А това означава, че и двата основни вида великденски яйца са художествена ценност в сферата на традиционното обредно изкуство. Но за разлика от обредния характер предимно на едноцветно обагряните, рисуваните яйца притежават редица художествени показатели и естетически качества.

 Специалното приготвяне или украсяване на яйца за Великден представлява в основата си съчетаване на два вида художествени дейности - боядисване и рисуване, които имат обреден характер. В този смисъл може да се каже, че практиката да се украсяват яйца за Великден представлява и ранна проява на народно изкуство. Това се потвърждава не само от прилаганите примитивни, неспециализирани техники и способи за оцветяване и рисуване, от използваните оцветители и инструментариум, но и от влаганото съдържание в немалко мотиви и орнаменти, както и с осмислянето на някои основни тонове от традиционния цветови регистър. Фолклорна по същество, практиката да се оцветяват и да се рисуват яйца за Великден е проява на неспециализирано творчество в най-ранните етапи от развитието на обредното изкуство у нас. „Според моето лично мнение  - споделя Д. Маринов -  писаното великденско яйце или шарената перашка е първобитен праобраз на нашето народно живописно художество, както обредните ни хлябове са праобраз на народното ни ваятелство. И ако в творенията на един художник - живописец и скулптор, ние виждаме неговата душа, неговите мечти и неговите блянове - същото виждаме и в писаните яйца, в обредните шарени хлябове."

 Приблизително три десетилетия по-късно същото отбелязва и архимандрит Евтимий - друг изследвач на народните поверия, обреди и обичаи. Рисуваните яйца за Великден са обредни вещи, които в миналото са принадлежали изключително към селското декоративно-приложно изкуство. Рисуването на великденски яйца в градска среда и от школувани художници не е било типично у нас. Днес тази практика е унаследена от поколения, израснали в преобразени селища, а също и в градска среда. Изкуството да се рисуват и да се апликират нарисувани преди това великденски яйца е било характерно само за селското женско творчество. Изключение са били великденските яйца, декорирани (чрез гравиране) от монаси в някои от нашите по-големи манастири. Рисуваните яйца за Великден и днес са изява главно на женското творчество. В миналото първо са боядисвани с червена боя на Велики четвъртък само белите (ненарисуваните) яйца, а след това и предварително нарисуваните с чист пчелен восък. Орнаментираните с него яйца са боядисвани много рядко в някои райони и в петък срещу Великден. Декорирането с восъчна техника винаги предхожда по време боядисването им.

 Боядисването в червено на белите, както и на предварително орнаментираните яйца най-често е правено през деня - на светло, и обезателно в собствената къща на жената, която има това задължение. В някои райони - например в Северозападна България, дори има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи. Изключение от изискването всяка жена да боядисва яйцата за Великден в собствената си къща се прави, когато в дадена къща има траур за скоро умрял човек (до 40 дни и по-рядко до 1 година). Тогава боядисването се извършва в друга, съседна къща или изобщо не са правени великденски яйца. Единственото, което се допуска при подобен случай, е да се орнаментират яйцата с восък, без да се боядисват. Яйцата се рисуват  с восъчна свещ - цветя, животни и хора се вплитат наред с великденските символи. Червената боя в миналото е била естествено багрило, приготвяно като отвара от растителност или от варзия (тресчици от червено бразилско дърво). Използувана е също и кърмъз боя (червена багра от изсушаваното насекомо кошенил - Соссus illicus). С течение на времето постепенно се преминава и към употребата на изкуствени багрила.

 Боядисването на яйца за Великден е било повсеместна традиция у нас. Това се отнася и за случаите на допълнително орнаментиране с чист пчелен восък - практика, която се запазва и усъвършенствува от края на XIX в. до наши дни само в някои райони на страната. Прилагането на восъчната техника е един от основните и най-разпространени способи за декориране на великденските яйца. Характерно за този начин е полагането на рисунък със специално изработен за целта инструмент, наричан "писалка" или с домашно изработена свещ от чист пчелен восък. Посредством "писалката" или свещта рисунъкът се полага върху полуизстинало сварено яйце. Положеният рисунък представлява следи от чист пчелен восък. Следващата манипулация е потопяването на яйцето в горещ разтвор от червена боя, при което незасегнатата от восъка повърхност се оцветява, а восъкът се отлага от горещия разтвор на боята и на негово място остават следите от положения преди това рисунък, който запазва естествения цвят на яйцевата черупка. Върху изваденото от боята яйце се получават изображения, които като цяло са негативен образ на положения преди това рисунък.

 "Писалката" представлява пръчица с приспособен на единия й край "писец" във вид на увита на руло тънка сребърна пара (монета), в улея на която се стича предварително сложен и затоплен чист пчелен восък. Употребата на тази "писалка" като своеобразен инструмент за декориране (рисуване) на великденските яйца е характерен само в практиката на рисувачките от някои селища в Софийско, Търговищко, Силистренско и в т. нар. Чепинско корито (Западните Родопи). "Писалката" се използува в художествената практика на рисувачките от посочените райони и днес. За разлика от "писалката" употребата на специално приготвяната в миналото свещ от чист пчелен восък днес почти не се среща. В миналото този своеобразен инструмент за декориране на яйцата е бил разпространен по цялата етническа територия на България. Отличителен обреден белег на начина да се рисуват великденски яйца със свещ е тя да бъде запалена по време на рисуването.

Великден се празнува три дни и първият от тях е в неделя. В този ден великденското яйце игра важна символна роля, когато след тържествената църковна служба всички се поздравяват за празника с „Христос возкресе” и се чукат с боядисаните яйца. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Свещта от църквата се отнася у дома, където всички отговяват – хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от счупените яйца залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи, и започват да се хранят.

Източник: www.svet.bg