Уникалният храм се намира на около 20 км от Кърджали, в скалистата местност Тангардък кая. Там са едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи. Пещерата “Утроба” е открита и публикувана през април 2001 г. Посетителят се шокира, защото входът е оформен като вулва. Навътре се развива пещера с дълбочина 22 м.

 Учените доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2.50 м, като вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния траколог проф. Александър Фол пещери-утроби. За уникалното съоръжение от времето на траките проф. Николай Овчаров пише, че точно на обед през нарочно изсечен процеп на тавана във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. 

  Според изчисленията това са месеците януари и февруари. В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на остров Самотраки посветените неженени мъже извършвали своите сексуални обреди с тракийските момичета. В околностите на пещерата-утроба извира река Перперешка, а Перперикон отстои на около 20 км по нейното течение. Зачатието е миг възвеличаван и специално отбелязван чрез ритуали от древните хора. За траките това място е символ на раждането. Неговата мистерия е била трудно обяснима и обожествявана.

  Пещерата – утроба, получила названието си заради формата си, е хоризонтално разположена. Входът е естествен процеп в скалата, който е дълбок 22 метра, като последният метър и половина е допълнително изсечен от човека. Представлява олтар, висок около 1,3 м, направен във формата на утроба, като в центъра е направена малка дупка (5х10 см).  Кухината на пещерата е висока 3 метра и има форма нстесняваща се към дъното. Заключението на учените е, че тази пещера е тракийски храм от XI – X век пр. Хр. За разлика от безводието в района на село Ненково, от пещерата струи вода, която се събира в малък басейн в подножието и. От там се просмуква от скалата, но не пресъхва никога. Предизвикателствата човек да стигне до тук са много.

                                                                                                    „Магията” на пещерата
  Пещера Утробата е южен вход, таванът и сякаш е разрязан по средата и след това е залепен. На него има специално направена цепнатина, през която точно в дванадесет часа на обяд прониква един слънчев лъч, след което започва най-вълнуващото. Няколко минути той нараства, движейки се бавно към олтара. Стигайки малката дупка, лъчът се задържа за кратко, трептейки. Това поразително явление може да се види и дори да се заснеме само през един ден в годината – на Рождество! Пещерата е изследвана за пръв път през лятото, когато спелеолозите забелязал лъчът да се прокрадва през дупчицата, но достигнал дължина едва 2 метра. Общата му дължина, която той достига на Коледа (когато осветява олтара) е 22 метра. Пещера Вулвата е открита и популяризирана през 2001 година. Твърди се, че подобни като нея има в Делфи и на о. Самотраки, но те не са добре запазени.

  Пътят до пещерата

 Пътят, на който се намира тракийското светилище е приблизително на 30 км от Кърджали, между селата Дождовница и Ненково. Внимателно трябва да се следи за поостаряла табела, сочеща началото на пътеката, водещо до мястото. Маршрутът е осеян от знаци от природата, с чиято помощ след един два часа се стига дo скалното чудо. Ориентирите са скални ниши ( с формата на малки прозорци или полумесеци), византийска крепост, намираща се на хълм, високо над туристическата пътека и отново скални ниши и скалата с форма на бъдеща майка. Добре екипиран и средноиздържлив турист би могъл и през зимата да стигне до пещерата и да стане свидетел на вълнуващия момент в края на декември.

Източник: www.zabelejitelnosti.info

Снимки: www.evgenidinev.com