Папунякът е един от най-колоритните представители на птиците у нас, наричан още „циганско петле” и "хайдушко петле". На дължина достига 26-28 см, от които само клюнът е 5-6 см. Оцветяването на тялото, главата, гърдите и шията е охристо с оранжево-кафеникави оттенъци. Клюнът е дълъг и извит леко надолу. При възбуда или уплаха изправя гребен от удължените пера на главата, които завършват с черни върхове. Гърбът и крилете са с основно черно оцветяване и широки били ивици, като контрастират с основното оцветяване на тялото особено в полет. Крилета са относително големи и широки с размах до 48см. Трудно може да се сбърка с друг вид.
Папунякът гнезди в Централна и Южна Европа, Мала Азия и През Южна и Централна до Източната част на Азия. Птицата е прелетен вид. През 20в. ареала му основно в Северозападна Европа се свива и той изчезва от там като гнездящ вид. У нас е относително широко разпространен из цялата страна без високопланинските горски местообитания. В миналото е бил с по-широко разпространение, но понастоящем е с относително неравномерно разпространени. Има значителна по размер популация в Европа. Налице са данни за спад на популацията на вида през последните десетилетия. Числеността на популацията в страната се оценява на 8-15 000 двойки. Гнезди поединично в кухини на дървета, скали, каменни зидове и струпани камъни, земни откоси. Размножаването започва през втората половина на април и май. Снася 5-8 яйца, които женската мъти 16-18 дни.
У нас тази красива прица се среща повсеместно основно до около 500м, но отделни двойки гнездят и до 1400 м. надморска височина. Типичните му местообитания през размножителния период са редки широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита късотревни пасища и степни участъци, с единични хралупести дървета или скали за почивка и гнездене, каменни зидове или струпани камъни в кухини, на които гнезди. Понякога може да се срещне в окрайнините на населени места. Основната храна на папуняка са различни безгръбначни и насекоми и техните ларви. Храни се и с дребни гръбначни – гущери, змии, жаби и гекони. Храната намира основно на земята, като с дългия си клюн тества рохката почва и пукнатини или рови в опадали листа. Видът е включен в индикаторните видове за селскостопанските местообитания, но все още е с неизяснена тенденция поради малката извадка за вида в рамките на програмата. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната - през август-септември.
Източник: www.bspb.org