На 11 май 1895 г. късно вечерта край пловдивското село Радилово проехтяват няколко изстрела. Убит е Алеко Константинов. По политически причини. 123 г. по-късно, пак през пролетта, властта, днешната, отново разстреля Щастливеца. Чрез отношение. Като реши неговите фейлетони да се извадят от учебниците за средните училища.

 Не знам как е с вас, но аз съм затруднен да намеря точните думи за подобен чиновнически акт. Прочетете някои от неговите гениални фейлетони като „Страст“, „И сега бият, брате мой“, „Честита нова година“, „Дребни работи“, „Разни хора, разни идеали“, за да разберте за какво иде реч. Няма как да не осмислите, че Алеко е гениалното прозрение за днешната ни политическа реалност. Да посегнеш на Щастливеца е равносилно на духовно самоубийство. Това е будителят, който бе казал, че няма и пукнат грош в джоба си, но е неизмеримо щастлив, че той и парите са две взаимноизключващи субстанции. „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“

 А сега се вгледайте в имотите, вилите, мерцедесите и любовниците на днешния ни хайлайф, на властта, на политиците, за да осмислите колко чиста сълза е Алеко. Която решиха да избършат с административно скудоумие. Посочете ми поне един негов ред, съотносен към днешна дата, който да не звучи безпощадно актуално. Като да речем това откровение на Бай Ганьо: „Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“

 „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“ Или да речем: „Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Не си ме слушал – троши си сега главата. „Правu си оглушки, па си гледай кефа…“ „Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.“

 А спомняте ли си неговия пътепис „Какво? Швейцерия ли?…“ С пряк адрес към чуждополонничеството. Вчерашно и сегашно. „Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия – не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.“, пише Алеко. Негов е повикът „Опознай Родината, за да я обикнеш“, който сричахме ведно с азбуката в читанките за първи клас. А какъв по-прекрасен урок по родолюбие от този.

 Да не говорим пък за произведенията му „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“. Преди дни по една от националните ни телевизии развиха тезата, че вадят от учебниците частта за „Бай Ганьо прави избори“, защото текстът бил неразбираем за учениците. Дори пък някакъв експерт, от поредна фондация, се опита да подкрепи идеята, че отпадането на Алеко е стъпка в правилна посока, тъй като не знам какъв си процент от подрасващите били неграмотни. Ами тогава въобще да отпадне литературата като учебен предмет. Нали така! Струва ми се, че властта видя в Бай Ганьовото огледало проекция на собствения си образ и реши да посегне на великия Алеко, за да го навре в кьошето на родното просвещение. Кажете ми, някой досега дал ли е по-безмилостно точна и безпогрешна диагноза на типична черта в националния ни характер от негово прозрение „пази боже сляпо да прогледа“! Аз поне не се сещам.

 Винаги съм уважавал личностите с интелигентен и тънък усет за хумор, за ирония и самоирония. А Алеко Константинов в това отношение е съвършен образец. Чувството за хумор, което притежава дадена нация, е едно от най-убедителните човешки качества за духовна извисеност. Само нация, която има смелостта и куража да се надсмива над собствените си недъзи не е обречена на гибел. Нали не сте забравили мъдростта, че светът е оцелял, защото се е смял. Маркс, с неизвинение към тези, които го отричат, е прозрял, че „Човечеството се прощава със своето минало, смеейки се.“

 Мисля си, че не само шедьовърът „Бай Ганьо“ е в немилост на родната образователна система. Преди време, ей така, под претекст, че „История славянобългарская“ на Паисий е трудно смилаема за децата за малко да изпадне от учебниците, но слава богу я преместиха за изучаване в по-горен клас.

 Ето до там я докарахме - днес се отказваме от Алеко, навярно защото у всеки от нас дреме неговият Бай Ганьо. Героят му, който го уби, но и ни се надсмива, защото не можем да превъзмогнем Байганьовщината си. С Щастливеца просветното ведомство вади от учебниците и класика Емилиян Станев. Кой ще е следващият писател, който ще падне в неравната битка с чиновническото безхаберие, един бог знае. В годините на прехода, в интерес на истината, имаше и западни политици, които ни съветваха: променяйте системата, но не пипайте две неща- образованието и здравеопазването, защото са на световно ниво. Ние направихме точно обратното. Сега често чета как една медия се напъва да пренапише историята - че Левски все пак не е такъв идол, за какъвто го изглежда. Имало нещо около него. Че около гибелта на Ботев на Околчица няма чак толкова героизъм, колкото смятаме. Затова не е чудно, че ние, българите, боледуваме духовно и мрем по здравословни причини.

 Днес разстрелваме писателите си, благодарение на които имаме национално самосъзнание. Бавно и постепенно убиваме героите си чрез отричане и забвение. Не е учудващо тогава, че Терминал 2 стана най-пренаселената гара в държавата. Че БАН се опитва да ни стресне с прогнози, според които съвсем е обозримо бъдещето, когато българите ще сме малцинство в собствената си родина. Скритият подтекст на доклада е, че това крие риск на картата на световния глобус да бъде маркирана само като територия. Без името България. Какво да правиш – съдба на държава, в която хазарта не се облага с ДДС за разлика от книгите и лекарствата?!

Източник: www.trud.bg