Половин учителска заплата за майка на дете в начален курс!?

 Когато започнха грипните ваканции, излязох с предложение за законодателна промяна – неучебните дни на учениците поради извънредни обстоятелства  като грипни и дървени ваканции да се полагат като допълнителен отпуск на майките на малки деца над годишния платен. Сега разбирам, че съм била твърде скромна.

 Към днешна дата,  в третата седмица на дистанционно обучение на учениците заради извънредното положение покрай коронавируса, ми иде да поискам и половин учителска заплата за същите тези майки на деца от начален курс.

 Не съм нито против ученето онлайн, нито срещу виртуалните класни стаи. Сигурно са идеални – за поотрасналите ученици и за учителите с известен опит. Но как очакваме от дете на 7-8 г. да борави с личния си аканут, с който примерно да влиза в платформата на Гугъл, да следи електронните ресурси от учителите във виртуалната класна стая, да отваря видеа в платформи, които искат регистрация, да стигне до електронните учебници. Пардон, не трябвало до електронните, а до интерактивните, обаче това и майките го разбират на третия час от усилията си. Понеже няма кой до ги упъти - голяма част от учителите също се учат в крачка. После да изпълни съвестно всички задачи, което значи да стои доброволно пред екрана или над тетрадките от 8,30 до към 16,30 след обяд. А след това да снима една по една  страниците, по които е работило. И да ги прати обратно на госпожите, като при това раздели кои при коя да отидат. Като междувременно влезе един-два пъти и в Гугъл миит, за да му обясни учителката новия урок на живо в реално време.

 Извинете, но не става въпрос за начална дигитална компетентност. Става въпрос за дете на 7-8 години. И за да стори всичко това, до него трябва да има родител. Цял ден!

 И ако този родител е съвестен, осъзнава положението, предизвикателствата пред системата на образованието и е готов да сътрудничи, някъде между българския и математиката все пак успява да излезе от виртуалната класна стая, за да отвори служебния имейл. Понеже по същото време е и в режим дистанционна работа. Или пък отдавна е трябвало да бъде в офиса. И първото, което вижда и в двата случая, е писмо от шефа, който докато служителят е бил учител, е изпаднал в свирепо настроение кое време е, а още не е отметнал грам работа.

 Скъпи учители, вие стъпихте на Луната, прехвърляйки за два дни обучението в дигиталните платформи. И ако бях Армстронг, бих казала, че това е малка крачка на преподавателя и голяма стъпка за системата. Но не е нужно да превземаме цялата Луна точно сега. Мина времето на лозунгите да изпълним плана за петилетката предсрочно. Кому е нужно всички да внедрят облачните технологии на 100 процента, с всичките им възможности, по възможност до края на днешния учебен ден?

 Знам, че трябва да се връщат отчети. Знам, че ако не сте онлайн, с видео и всякакви там модерни чудесии, най-добрите в гилдията може да ви изкарат не достатъчно модерни и прогресивни. Но да не забравяме, че самите те са практикували това поне 3-4 години, преди да имат самочувствието да изискват да сте им равни. Като майка ви уверявам, че няма нужда всички да сте герои на труда. Стига, че сте отговорни и загрижени. Стига един работен лист и слънчева дума сутрин. Каква полза от гоненето на супер постижения, ако цената е невротизирано дете в невротизирано семейство?

 Има ли смисъл бодро да рапортуваме - например, че училищата работят на 100 процента с облачните технологии? Като от раз мога да кажа, че има такива, в които това не сработва. И то не, защото те не искат или не го могат – такива са условията, децата, родителската общност. Едно е да е създадена техническата възможност, друго е да се използва пълноценно. Кого заблуждаваме – нали всички сме вътре в тази система и знаем как работи тя – и ученици, и учители, и семейства?!

Дайте да сме по-умерени и разумни! Да спрем да се съревноваваме кой е по-по-най! Всеки да направи, колкото може – по канала, който владее сега, като продължава да овладява и другите. И малкото ще стане много. Иначе заблуждаваме и МОН, че всичко е по мед и масло. А после, като го разпише в задължителни нормативни актове и почне да го изисква, ще скочим, че всъщност не ставало съвсем така.

 Скъпи учители и директори, да бъдем честни! Моля ви за задачи по силите на децата. Няма да има полза, ако ги изпълняват родителите. В случай, че това за половината заплата за майката ви дрънчи в ума от началото на този текст с такава сила, че е заглушило всичко друго в него, успокойте се! Никой няма да посегне на парите ви, заслужавате си ги до стотинка, че и повече.

Източник: www.marica.bg