+ Предложи публикация
26.07.2015

Остаряването е неизбежно, порастването – въпрос на избор

 На една лекция професорът ни представи нова студентка. Усетих, как по рамото някой ме докосна. До мен застана дебна стара жена, усмихваща се така искрено, че неволно предизвика и моята усмивка.

- Привет хубавице, казвам се Роза и съм на 87 години, - каза тя. – Мога ли да се присъединя и да седна до теб?

Усмихнах се и се преместих, за да й направя място.

- Разбира се, седнете. Мога ли да зная, какво ви води в университета на тая крехка възраст? – прииска ми се да се пошегувам аз.

- Тук съм, за да срещна богат мъж, да се оженя за него и да му народя куп дечица... – намигайки ми се усмихна възрастната жена.

- Добре де, а ако питам сериозно? – Роза ми допадаше все повече и повече.

- А сега сериозно – винаги съм искала да завърша университета и ето ме тук, - отвърна Роза.

След лекциите се отправихме към студентския стол и обядвахме заедно. Оттогава, през всичките три месеца, аз и Роза обядвахме заедно. Тя се превърна в душата на целия студентски випуск. Всички с радост общуваха с нея и разговорите винаги бяха шумни и весели. В края на семестъра, по време на официалната вечер на випуска, поканихме Роза да произнесе реч. Когато излезе на трибуната, листчетата с написани думи паднаха от ръцете й. Смутена, Роза ги събра, но не успя да вдигне всички.

- Моля за извинение, толкова разсеяна съм станала! Заради съпруга си зарязах бирата и започнах да пия уиски – но от него се напивам доста по-бързо, - пошегува се тя. – Вече не мога да си събера скъпоценните листчета, затова нека да кажа това, което мисля.

Когато залата се успокои и притихна, Роза продължи своята реч.

- Ние не спираме на играем, защото сме възрастни. Ние остаряваме, защото спираме да играем. Има няколко тайни на младостта, щастието и успеха. Вие сте длъжни да се усмихвате и всеки ден да откривате забавното в живота. На вас ви е нужна мечта. Когато престанете да мечтаете – умирате. Около вас има толкова много хора, които вече са „мъртви”, но те дори не осъзнават това! Има огромна разлика между остаряването и порастването. Ако вие сте на 19 и цяла година се търкаляте на дивана без да правите нищо – ще станете на 20. Ако аз се търкалям на дивана цяла година и нищо не правя – аз ще навърша 88. Няма нищо сложно в това да остаряваш, но е нужен талант, за да растеш. Дарът е в това да откриеш нови пътища за себе си в промените. За нищо не съжалявайте! Старите хора обичайно не жалят за вече направеното, те скърбят за онова, което не са успели да направят. А от смъртта се страхуват най-силно онези, които са натрупали твърде много съжаление.

Свършвайки речта си с думите „С уважение, Роза”, старата жена се върна на своето място. Ние всички мълчахме, а думите й се бяха врязали в сърцата и умовете ни. След една година, Роза се дипломира и получи своето висше образование, за което така бе мечтала. След седмица, тя тихо напусна този свят – в съня си.

Повече от 2000 студенти я изпратиха в последния й път и почетоха паметта на тази светла жена, която ни показа, че никога не е късно да станеш този, който искаш да бъдеш. Остаряването е неизбежно, порастването – въпрос на избор.

Източник: www.webstage.bg

Оценка 4.86 от 29 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ