Този празник е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от омразно минало за някои, малко лицемерен, дори смешен, за други заради клишето, в което се е превърнал. Днес 8 март отразява всички лица на жената. Празникът на майките - ние, като техни деца, им отдаваме почит и сами станали майки, получаваме на свой ред - с някое стихче или картичка. Всъщност, дори само затова си струва неговото съществуване. Други жени очакват признание за значимостта си от любимите си мъже. И да, това се изразява в подаръци, цветя, поне малко по- различно отношение от другите дни. И да, заради това си струва да бъде харесван. Необвързаните си организират излизане по женски, за да се вдъхновят от женската си сила и независимост и да я демонстрират в екип. Все още в много предприятия и фирми мъжете почитат колежките си по някакъв начин – независимо, дали идва от ръководството, или спонтанно. Тогава 8 ми март става и забавен, но не по- малко значим.

	Първата българска учителка - Анастасия Димитрова. Родената преди 200 години Анастасия Димитрова е била революционерка за времето си. Получава образованието си в Калоферския девически манастир. През 1841 г. към църквата „Св. Николай“ в Плевен открива първото девическо взаимно училище. Момичетата, които завършвали училището, били едни от най-будните за времето си. Те откривали нови девически училища и в други градове и така допринасяли и за издигането на жената в обществото.
	Д-р Тота Венкова - първата дипломирана жена лекар в България - 1866 г. Тота Венкова е българска лекарка, благотворителка. Нейният живот е пример в българската история за жена с кариера. Работи като учителка в периода 1873-1877 г., а по време на Руско-турската война е медицинска сестра в Габрово. Според оставеното от нея завещание, тя дарява на Софийския университет 40 000 лв. (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум - 500 000 лв. и на Габровското девическо училище - 500 000 лв.
	Елисавета Иванова Карамихайлова - физик. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет. Тя е един от основателите на катедрата по атомна физика и на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и е първата жена професор по физика в България. С диплома от Първа софийска девическа гимназия и с докторска степен по физика и математика от Виенския университет е работила върху радиолуминисценцията. Завещала е цялото си имущество на БАН.

 Празникът има много лица, много поводи за дискусии за тези, които искат да ги намерят. Но истината е, че се е е деформирал и никой вече не си спомня откъде идва поводът, защо е точно тази датата. Преди всичко останало – той е празник от жената за жената. Очакванията ни към мъжете или децата ни всъщност са съвсем неоснователни. Да бъде обявен 8 март за Международен ден на жената от ООН през 1977 г. (забележете, не от ЦК на КПСС или друг комунистически орган) има толкова важни причини, които нямат нищо общо с майчинството и любовта или пък политическите режими.

 8 март е денят, в който ние, жените днес, си припомняме и почитаме всички онези наши сестри в миналото, които проправяха пътя ни дотук – да сме независими финансово, да имаме равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота. С което задълженията ни само се увеличават, но това е друга тема. И доколко успяваме на постигнем признание от тяхна страна – също. Можете ли да си представите, че зад всяко едно наше действие днес стоят митинги на работнички, демонстрации, насилие, пламенни речи на трибуни пред вдъхновено множество и тих психологически тормоз у дома?

	Донка Ушлинова, героиня революционер, самоотвержен и смел боец за родните идеали. Родена през 1885 г., Донка Ушлинова се включва в четата на Славейко Арсов на 17 години и участва в десетки сражения на Илинденско-Преображенското въстание, в Балканската и в Първата световна война. Докато мъжът й е на гурбет, започва да я задиря чифлик-сайбията на селото. Донка го убива и бяга в гората. Участията й във войните по-късно й носи четири ордена „За храброст“.
	Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски. Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания.
	Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който от лявата страна на български цар (Фердинанд) да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като свое фамилно име името на своя народ – Царица Елеонора Българска. По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра.

 История, градена от малки триумфи, като правото да има еднаква тоалетна за жени и мъже или големи – като правото да гласуваш и сама да бъдеш избирана. Толкова много жени по света са били пионер в толкова много области, че е трудно да обхванем с поглед цялото това наследство, което днес малко или много приемаме за даденост. Нашето родно наследство също изобщо не е за пренебрегване. Да си спомним за жените хайдутки, първите светски учителки и интелектуалките, за жените партизанки, за милосърдните сестри по фронтовете на толкова много войни, за жените героини на социалистическия труд, за всички онези жени, които бяха първи в професията си, а после я и преподаваха. Имената им се нареждат в световната история на женското движение за еманципация, рамо до рамо с техните сестри.

 Само за сравнение - д-р Елизабет Блекуел е първата жена - дипломиран лекар в САЩ през 1849 г., а през 1859 г. става и първата жена, вписана в Британския лекарски регистър. През 1866 г. се дипломира д-р Тота Венкова – първата жена - лекар в България, милосърдна сестра, после и лекар на фронта, до последно упражняваща професията си безплатно. Те не само са работили в епоха, когато е било немислимо жена да го прави, те са проправяли път на всички жени след тях, които вече са можели да мечтаят за свободна професия, образование, място в обществото и за признанието му. Това не е феминистко послание. Бих искала само да подчертая, че ние жените дължим отбелязването на 8 март именно на нас – жените, на нашето минало и бъдеще, отразено в поколението, което отглеждаме. И този празник трябва да го има, защото жените преди нас заслужават нашата признателност. Онези жени, които са творили историята така, че ние днес да се радваме на това, което имаме – равнопоставено място в брака, равни права в деловата сфера и образованието, свободен избор на професия, право на равно заплащане, на привилегии, глас в обществото, който се чува и има тежест.

	Станка Нико̀лица Спасо-Еленина е българска книжовничка и преводачка, сред първите български поетеси и първата българка, отпечатала стихотворение. Родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско. Учи при бъдещия си съпруг - възрожденеца Никола Икономов. Той е създател на първото взаимно и първото класно училища в Разград. Работи като учителка в девическите училища в Разград и Русе. Дарителка е на женското благотворително дружество „Ступанка“.
	Фани Попова-Мутафова - най-високият връх в историческите ни романи. Книгите й „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, „Последният Асеновец“, могат да накарат всяко дете да заобича историята. Освен талантлив автор, Мутафова е била и един от най-добрите ни преводачи от италиански. Първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. За писателката поетът Кирил Христов казва: „Най-високият връх, достигнат от българска жена, който напълно я изравнява с мъжа.“
	Мария-Луиза Досева - първата дипломирана жена архитект. Завършва университета в Дармщат през 1917 г. В спомените на внучката на арх. Мария-Луиза Досева-Георгиева, Мила Маринова, баба й Мария „е дребничка на ръст, но носеше енергията на силна и самостоятелна жена. Не позволяваше да й се месят в работите. Вземаше сама решенията ... Много обичаше морето, обичаше да гребе с лодка, да плува, което правеше до 70 годишна възраст”.

 В модерни времена акцентът, разбира се, се е преместил значително от извоюване на права и отстояването, себедоказването. Бариерите пред нас са единствено в главите ни, макар да има още много места по света, където фундаменталните ни права са накърнени. Основното предизвикателство сякаш пада върху това, колко можем да смогнем с високите летви, които си поставяме или приемаме доброволно, доколко трябва да си припомним някои традиционни роли и как да опазим женствеността в щурма ни към този уж мъжки свят. Сякаш точно сега е моментът, в който трябва да закрепим баланса. В нас самите, в семейството, в обществото. А постигането на хармония е умение, което владеем.

Източник: www.hera.bg