В последните години се зароди дискусия как е правилно да се казва „славянска” или „старобългарска” азбуката, известна днес като кирилица. Има едно интересно виждане, че азбуката трябва да бъде наричана „българска”. Тази азбуката е утвърдена само в България с решение на най-високо държавно ниво - приета е от Народния събор (тогавашното Народно събрание) в Преслав през 893 г. В днешните Сърбия и Македония (а също и в средните векове във Влашко и Молдова) тя се установява поради факта, че тези страни изцяло или частично са в границите на България. А на териториите на днешна Русия, Украйна и Беларус - чрез български и византийски мисионери.

  И така възможното название е „българска” или „старобългарска”. На 24 май честваме денят на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. Може би отново тук-таме ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.

 И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора. Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.

 Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели, щяха жестоко да бъдат наказани.

 Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г. Успяват успешно да покръстят 54 000 души. Но по неизвестни причини са извикани обратно във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава.

 Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестантски.

  Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

 Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целият свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.

 Защо, къде и от кого е създадена тази азбука? Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св. Климент гърка Теофилакт Охридски Св. Климент, че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския княз Борис (или цар Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат ''по-лесна" азбука. Създали са я.

 Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св. Седмочисленици”. Култа им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.

 Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива в юношеска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля. Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време хиляди свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат хиляди богослужебни книги, необходими в един ден в България със закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор официализира българската писменост.

  СВЕТИ КНЯЗ БОРИС I

 Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий христи. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област. Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения. Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал. Те са били пленени, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство; а немският крал не можел да не изпълни искането му. По това време България е велика сила и за пет свещеника немският крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.

 Но голямата заслуга на княз Борис не е само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на хиляди младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите). Изработването на десетки хиляди книги изисквало да бъдат заклани стотици хиляди агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре се получават най-много 8 листа, а една богослужебна книга може да съдържа 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии - майстори в обработването на кожи.

 В тази епоха няма печатници – текстът на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са извършвали тази работа, но да могат да живеят спокойно и да се занимават със своето просветителско дело, княз Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от княз Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми. Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са пълнят библиотеките на 2-3 манастира и на двадесетина църкви. И при някое последващо варварско нашествие те неизбежно биват унищожени. Княз Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа, след оттеглянето им оцелялото население получава книги от други незасегнати от нападението части на България. Велик е наистина княз Борис I Покръстител.

Източник: www.168chasa.bg

Картина: Васил Горанов