Той не се върна след боя
Защо всичко е различно? Уж е както преди:
пак просторът е син и спокоен,
гората е същата, и въздухът, и водата...
само той не се върна след боя.
Не ще разбера сега кой от двама ни бе прав
в нашите спорове безсънни и безпокойни.
Той започна да ми липсва едва сега,
когато не се върна след боя.
Той мълчеше когато не трябва, не пееше в такт,
той винаги говореше за нещо различно.
Не ме оставяше да спя и ставаше рано,
а вчера не се върна след боя.
Празно е някак си – и разговорът е друг,
изведнъж забелязах: ние бяхме двама.
Вътре в мен черен огън горя,
когато той не се върна след боя.
А сега е избягала сякаш от плен пролетта –
и без да искам гневно изрекох:
„Брат, остави ме да запаля” – а в отговор тишина...
Той вчера не се върна след боя.
Нашите мъртви не ще ни оставят в беда:
падналите в боя са като часовои.
Отразява се небето в гората като във вода
и всички дървета са сини.
В землянката имаше място за нас,
дори и времето течеше за двамата.
И всичко сега е само за мен, но си мисля -
сякаш аз не се върнах след боя.
Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев