Много отдавна този красив храст е прекрачил пределите на Средиземноморието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. Олеандрите – тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име „олеандър“ има мекота и чувственост.

 Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от „олео“ – миризлив и „андре“ – един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат го още зокум и лян. Според други  източници Олеандър пък означава отровна маслина – листата му силно напомнят маслинените и всичките му части са наистина отровни. Ботаническото му име нериум (nerium) на гръцки значи влажен и говори за това, че в родината си – Средиземноморието, винаги вирее около вода – реки, морета, езера.

 При подходящи условия с лекота може да надмине 2,5 метра. Кожестите му листа са тесни и дълги, достигат до 10-15 см. В зависимост от сорта зокумът цъфти от юни до октомври. Тъй като в едно съцветие едновременно има и цветни пъпки, и отворени цветове, и плодове, цъфтежът на всеки храст е много продължителен. Цветовете са в нежни тонове – бели, розови, червени, жълти, медени. В зависимост от сорта биват прости или кичести. Събрани са в сложни съцветия по краищата на клонките. Повечето сортове излъчват много приятен аромат, който обаче за някои хора е прекалено интензивен и предизвиква главоболие. За съжаление някои много красиви сортове са лишени от аромат, но този недостатък се компенсира от прекрасните цветове.

 Като типичен представител на средиземноморската флора олеандърът цъфти и се развива добре само когато расте на слънце. На място, което не се огрява достатъчно, клонките ще се изтеглят, листата ще изгубят блясъка си, цъфтежът ще е беден, а може пъпките и въобще да не се отворят. През лятото зокумът ще се чувства най-добре на балкона или в градината. Щом обаче се зададат първите слани, трябва да приютим зокума на безопасно място.

 Олеандърът принадлежи към семейството на куртовите, това е многогодишен храст, който расте добре както у дома, така и на улицата. В нашите географски ширини се среща често. Расте бързо, цъфти красиво, може да бъде с различни цветове: червено, бяло, жълто, розово. Но с цялата си жизненост и красота, това растение е много отровно. Заслужава си да се отбележи, че отровата се среща във всички части на растението, от цветята до корените. За да се отровите, не е нужно да го ядете, достатъчно е да го докоснете и след това случайно да оближете пръстите си или да разтриете очите си. Интоксикация може да се появи и когато растението е в малка непроветрявана стая. Миризмата на олеандър често причинява главоболие, гадене и объркване. Идвaщ oт Западните Хималаи, олеандърът е използван от древните римляни, гърци и араби заради лечебните му свойства. Първо споменат в текстове от 15 век преди новата ера от месопотамците, които отбелязват изключителните терапевтични свойства на екстракта от олеандър.

  Има много легенди около олеандъра. Според една от тях, в древни времена, съпругите го ползвали, за да се освободят от неверни съпрузи. Те просто добавяли към храната им няколко цветчета от олеандъра и те заспивали вечен сън. Освен това царските наследници, отровили конкурентите си със зокум, не се наказвали, тъй като това растение не се счита официално за отрова. Едва ли някой може да каже дали всичко това е вярно или не. Едно е ясно - този представител на флората е силно отровен.

 В края на шейсетте години на миналия век турски лекар на име Хюсеин Зима Озел открил древен естествен лек, който предоставя забележителни способности за оздравяване и дълголетие на хората, които го използват. Често наричан Пустинната роза, олеандърът е удивително ефикасен в лечението на рак, ХИВ/СПИН, хепатит С, астма, епилепсия и парализа. Екстрактът успява дори при пациенти с рак, класифициран в терминален стадий от конвенционалната медицина. Макар че е изключително полезен в лечението на редица сериозни заболявания, не бива да се забравя, че олеандърът е отровен, с него трябва да се борави правилно и да се използва крайно предпазливо.

Източник: www.gradina.bg