Работя в силно училища със страхотни деца. Тук учебният процес е ежедневие, конфликтите са голяма рядкост, а любовта е споделено чувство. Само, че не навсякъде е така. Имах добрият късмет да преподавам и в съвсем различен тип училище. Добър късмет, защото научих какво е да работиш в училище, което повече прилича на социално гето, отколкото на образователна институция. За около две години бях по-малко учител и повече възпитател в ловешкото село Казачево.

За смазващата бумащина и ескалиращото неуважение

 Бяха първите ми учителски години и ми дадоха безценния опит, че в образованието може да бъде мръсно и гадно. Децата ги събирахме от ромските махали и буквално молехме родителите да ги пуснат. Спомням си как с колежка събрахме няколко момчета от къща без прозорци на една гола поляна в ловешкия квартал Гозница. Същият, който в последните дни се върти из медиите с видеото за възпитател, който разтървава побойнички с юмруци.  В Казачево аз също бях възпитател и да възпитавам ми костваше невероятни усилия и нерви. Трябваше ми седмица да науча мургавите малчугани, рекруитирани в Гозница, да ходят вместо да се търкалят по стълбите на пансиона. Много повече време ми отне да ги науча да се хранят с лъжица, а не да сърбат или да гребат с ръце от чиниите.

 Деца без елементарни навици и с нулево възпитание, отраснали в постоянния алкохолен делириум на бащата, крясъците на майката и системното насилие между тях. Бяха като зверчета помежду си и в общуването с другите деца. По-големите бяха още по-нагли и агресивни. Да, там шамарът беше възпитателно средство. Не, никога не съм виждал юмруци. Още тогава казвах, че тези гета са развъдници на насилие и не могат да очовечават, още по-малко да възпитават.

 Училището в Казачево отдавна е закрито. Наследи го училището в квартал Гозница. Наследи го в същия абсурден социален модел на сегрегиране на децата от ромски произход и същите поведенчески проблеми. Само, че значително по-тежки. Защото 25 години по-късно тези деца са в пъти по-нагли, агресивни и ненаказуеми. Те си знаят цената, паричките, които носят на училището. Знаят, че каквото и да направят никой няма да ги отстрани, защото са финансово ценни и оправдават съществуването на училището. Техните родители са научени, че имат права и могат да не изпълняват никое от задълженията си. Държавата чрез своите бездействащи социални служби ги е превърнала в недосегаеми. Когато аз работех в Казачево беше адски трудно. Днес не е трудно, днес наистина е ад. Насилието от махалата се пренася в тези училища и се превръща в ежедневие. Там учителят търпи системно унижения, обиди, цинично отношение, псувни, понякога и физическо посегателство. Скапан е от безпомощността си и от липсата на държава, която да го защити. Сеща ли се някой, че това трупа умора и гняв. Умората е като искра, която лесно пламва, а гневът е детонация, излязла от контрол. Със сигурност един учител няма право да се саморазправя с ученици, още по-малко с юмручни удари. Но даваме ли си сметка колко провокации и обиди е изтърпял този човек за да стигне до тук. Добре,  изпуснатите нерви се заплащат с оставка. А ще бъдат ли отстранени провокаторите, участвали в боя? Ще бъдат ли отстранени другите гамени, които са танцували върху психиката на този човек с дни, със седмици? Съмнявам се!

 Щом в образованието стане инфекции, гори първият бушон. Ще осъзнаят ли , обаче, своята вина чиновниците по вертикалата на системата. Защото поддържането на гета в образованието е бомба, която рано или късно гръмва. Тези училища са развъдници на неграмотност. А неграмотните ученици остават маргиналии за цял живот. Докато тези училища събират децата от най-бедните и необразовани семейства, те ще бъдат инкубатори на неуважение и унижения за учителите. Ще продължават да бъдат среда за агресия, насилие и правила от джунглата. И да, никого няма да интегрират. Защото гнилото се интегрира към здраво. Там, дето всичко е гнило не може да има интеграция.  

 Докато държавата със своята образователна политика допуска съществуването на училища-гета, случаите като този ще бъдат ежедневие и периодично ще лъсват в медиите. Само, че не знам до кога държавата и чиновниците ще търсят удобство в оставката на някой възпитател, вместо да поемат своята отговорност от вината, че все още допускат съществуването на училища, които най-малкото дискриминират по етнически признак и лишават от законово човешко право – истинско образование.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com