Деца няма и всеки, който умее да чете числа би видял печалния факт в изобилието от таблици, приложени към Програмата за развитие на предучилищното и училищното образование в Ловешка община за периода 2016-2020 година. Програмата, която бе приета преди седмица, предизвика сериозни брожения. Имам подозрението, че хората, най-силно отговорни за нагнетяването на напрежението не са си прочели домашното т.е. данните с демографската статистика на общината и актуалното състояние на всяко от училищата. Решението на общинския съвет бе най-справедливото за момента. Надявам се и достатъчно твърдо. Защото съветниците се съгласиха с фактите, че съществуващата образователна мрежа въобще не съответства на убийствената демографска тенденция, която топи броя на децата по-бързо от мартенското слънце закъснелия сняг. Не искам да коментирам дали зад колебливото поведение на съветници стои популизъм, лобизъм или елементарно неразбиране за драматичния срив, пред който е изправено общинското образование.

 Така или иначе общинският съвет показа, че не е готов за решителна реформа, но поне не я отхвърли като реши да отложи нещата за да събере повече информация и аргументи. Надявам се, че адептите за запазване на статуквото ще удържат думата си и след анализ на резултатите от поръчания мониторинг ще имат доблестта да застанат зад смели, но отговорни към децата действия за закъснели реформи. За да стане ясно всекиму пояснявам, че общинският съвет взе компромисното решение да подложи на мониторинг посещаемостта и резултатите от външните оценявания за всички училища на територията на общината и към месец май през следващата година да пристъпи към оптимизиране на училищната мрежа. Сега всички училища са равни на старта и имат достатъчно месеци да докажат своята значимост и място в образованието на общината.

 В тази статия ще си позволя мисли, аргументирани с факти от обилната статистика на приложенията към програмата. Няма да прилагам таблици, защото те са публични  и всеки, който има интерес може да ги открие и анализира подобно на мен. Ако ли пък има проблеми с тяхното изнамиране, моля ще предоставя информацията на всеки, който я пожелае. Мислите, които споделям тук са загриженост и предупреждение. Загриженост за състоянието на образованието, училищата и най-вече правото на децата да получат качествено образование. Изписана от моите клавиши думичката „качество“ не е мантра. Тя е възможността всяко дете да получи достъп до знания и подготовка, които му дават конкурентни възможности спрямо другите връстници. Правото на всяко дете да ползва учебна, технологична, спортна база каквато имат най-добрите учебни заведения в града и общината. Правото всяко дете да бъде обучавано от мотивирани учители, чийто труд се заплаща равностойно на всеки колега от общината. Правото на всяко дете да участва във форми, които съответстват на неговите интереси, развиват дарби или просто дават шанс за смислени занимания в извънучебното време. Сега темата за качеството я оставям, може би ще дойде време да дискутираме и по нея. В тази статия искам да поразсъждаваме за броя на децата, които са смисълът на образователния процес, но все повече не достигат в нашата община.

 Дечицата, които ще „захранват“ местното образование през следващите години са родени след 2000-та. До към 2007-ма година се колебаят около 450 годишно. В края на първото десетилетие спадат до около 350. Така например през 2010 са се родили  345 деца, а за 2015 едва 313. Разбира се в броя на децата има движения, защото някой семейства се изселват, други се заселват. Затова нека да погледнем броя на децата по постоянен адрес и да го сравним с този на децата по постоянен и настоящ адрес. С постоянен и настоящ адрес са между 70 и 75 % от децата, родени в Ловешка община. Следователно в училищата можем да разчитаме на около ¼ по-малко деца. Ако този брой за родените между 2001 и 2009-та е 320-350 деца, след 2010-та година се колебае между 250 и 320 деца. В зависимост от това колко е била плодовита годината тези деца стигат за между 10-11 и 14-15 паралелки. Видно е, че хората, които считат, че демографските проблеми засягат само гимназиалния етап са или лаици, или предубедени.

 Хайде първо да се спрем на този толкова преекспониран гимназиален етап. През последните години в училищата от този етап учат между 2400 и 2600 ученици. Колебанията в числеността зависят от броя на привлечените ученици от други общини. За тези деца се конкурират две профилирани гимназии, две средни училища и три професионални гимназии. Тъй като разпределението на децата се регулира от план-прием ситуацията изглежда доста небалансирана. Над 1500 или 60% от децата са в две училища – ПМГ И ЕГ. Там са и 12 от годишно сформираните паралелки. В останалите пет училища са 1000 ученици, а броят на паралелките е 8-9. Всички се чувстват засегнати от големия прием на двете профилирани гимназии и настояват за най-лесното  според тях решение, приемът да бъде намален. Аз няма да изкажа позиция само ще изложа факти, които провокират въпроси.

 В Езиковата гимназия през последните пет години учат между 370 и 415 деца от други общини. Това представлява 15-16 паралелки. Оказва се, че 3 от 7-те паралелки от ежегодния план-прием се попълват от външни деца. Добра популярност извън общината има и Професионалната гимназия по ветеринарна медицина, която през последната година достига близо 5 паралелки от външни деца или по една във всеки випуск. Другите училища трудно достигат до половин паралелка във випуск, а СУ „Тодор Кирков“  е най-силно зависимото от ловешки деца училище. Там броят на външните е повече от символичен. Ако се намали приемът в двете профилиращи училища с една паралелка това не означава, че под чертата на приема ще останат само ловешки деца. Вероятно административно „освободения“ брой деца ще бъде максимум паралелка и половина и никой не може да гарантира, че всички ще изберат ловешки училища. Доста съмнително е, че един подобен административен акт ще се окаже панацея за болните ловешки училища както ще стане видно по-долу.

 Нека погледнем какво се е случило с броя на учениците в съперничещите си училища през последните 6 години. През този период план-приемът не е увеличаван, броят на учениците не спаднал чак толкова драстично. Въпреки това между 2010 и 2015-та година броят на учениците в ПГМЕТ е спаднал с повече от 100 (от 387 на 285)! С 50 деца е намалял броят на обучаемите в ПГИТУ. Същевременно броят на учениците във Професионалната гимназия по ветеринарна медицина е удвоен – от 101 до 218. Очевидно интересът към едно училище не е константа, а зависи доста неща, които всеки ще подреди в своите изводи.

 През следващите четири-пет години броят на седмокласниците по днешни данни е между 330 и 360. Със сигурност реалният брой ще бъде по-малък, защото процесът на изселване на семейства ще продължи, а част от децата няма да продължат обучение в гимназиален етап или ще изберат училище в други общини и области. Логичният брой ще бъде поне с двадесет надолу, така че нека приемем, че ще се разчита на 310-340 деца.  Това са дванадесет-тринадесет пълни паралелки. Дори след оптимизиран прием в ЕГ и ПМГ ще останат 7. Прибавяме една паралелка от ловешки деца в ПГВМ. За СУ “Тодор Кирков“, ПГМЕТ, ПГИТУ и „СУ „Свети Климент Охридски“ остават максимум четири. Дали ще оцелеят всички? Решението по-скоро е в предлагане на атрактивни професии и специалности и привличане на външни деца. Все още има време да бъде осъзнато, нали всички са подложени на един и същи мониторинг.

 Взрени в гимназиалния етап рискуваме да пропуснем бурята. През следващите няколко години основните училища ще обучават децата, родени след 2010-та година. А техният брой се е насочил стремително под 300. Децата с постоянен и настоящ адрес, родени през 2010-та са само 273, през 2011-та са 280, а през 2012-та – 304. После става страшно: 2013-та са 220, година по-късно са 274, през миналата  камо 256. В най-добрият случай паралелките са 13, в най-лошия едва 10. В гимназиалния курс приемаме бройката 2600 деца за критично число. Понастоящем в начален и основен курс учат 2800-2900 деца, които през следващите 6-7 години ще намаляват с около 100 годишно. Така само след 3-4 години ще бъдат по-малко от числеността на учещите в гимназиален етап. За разлика от горната степен при малките не съществуват възможности за привличане на деца от други общини. Освен това в ниския училищен етап се конкурират девет училища. Понастоящем десет от паралелките са само в четири от тях. При сегашната демография оцеляването на всички е очевадно невъзможно дори в съвсем скорошна перспектива.  

 Фактите са смазващи, а най-лошото е, че сочат тенденция с негативна посока. Сигурно е възможно в името на популистки ангажименти да крепим статуквото още време. Резултатът ще бъде печален както за здравето на училищата, така и за обучението на децата. Политиката е отговорност в името на хората и бъдещето. Образованието съществува заради децата, училището също.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com