Учебната година ще завърши в електронна среда. Изпити ще има само за 7-ми и 12-ти клас. Смея да твърдя, че тези решения бяха предизвестени. Перманентно през последните месеци темата бе подхващана от синдикати и работодателски организации. Дискусията подсказваше подобна развръзка. Общество, травмирано от сутрешни и следобедни брифинги с фокус върху заразени и починали трудно би приело друго решение. Преекспонирането на опасността за хората в по-високите възрастови групи, които по традиция вече са се сдобили с болестите на стреса, спомогна за насаждането на страх у голяма част от учителското съсловие. В разговори с колеги през последните седмици често чувах категоричен отказ за завръщане в училище, мотивиран от разбираем страх от заразяване.

 От друга страна завръщането на децата в училище на фона на незадоволително ниското ниво на тестуване би било истинска авантюра. Редно е да си признаем, че въобще не познаваме картината на разпространение на коронавирусната инфекция. В контекста на тези обстоятелства дистанционното обучение до края на учебната година изглежда като приемливо за всички решение.

 Ситуацията е необичайна и крие едновременно ползи и рискове. Най-очевидната полза е, че българското образование порасна дигитално с едно десетилетие само за месец. Българските учители и ученици разсеяха съмненията около трансформацията на физическата класна стая във виртуална още първата седмица. Месец и половина по-късно образователната работа в дигитална среда е така рутинна сякаш е практикувана с години. Учителите и учениците не само усъвършенстваха дистанционната комуникация, но и натрупаха стабилни умения за работа с платформи за отдалечено обучение. Няма съмнение, че тези умения ще бъдат ползвани за да разширяват, разнообразяват и допълват традиционните форми и методи на образование, когато наесен се завърнем в реалните класни стаи.

 Неволята учи, а в нашия случай отвори прозорец към съвсем различен хоризонт в бързо технологизиращото се съвременно образование. Няма съмнение, че месеците на дистанционно обучение ще повлияят върху формите на изпитване, като учителите все по-смело ще поглеждат към асинхронните задания и електронните тестове. Вярвам, че в недалечно бъдеще платформите за отдалечено обучение ще позволят боледуващи учители или ученици да не бъдат изключвани от учебния процес. Не на последно място училищните учителски общности откриха една непозната доскоро възможност за гъвкава реакция в ситуации за взимане на решения от спешен порядък.

 Не бива, обаче, да пропускаме щетите, които нанася и ще остави дистанционното обучение. Въобще не съм склонен да мисля, че необичайният учебен процес е навредил драстично на качеството.  Убеден съм, че огромна част от учителите работят добросъвестно, без ни най-малко да снижават изискванията и критериите. Но не може да не признаем, че има училища и класове, в които отдалечената форма на обучение съвсем не е удачна. Убеден съм, че особено тревожни ще бъдат щетите в училищата, доминирани от деца с ромски произход. В тези училища физическото присъствие в клас е единствено средство за интеграция чрез образование. Тези деца имат огромни проблеми с грамотността, с четенето и писането. Без присъствие в училище те почти нямат шансове да постигнат напредък, защото живеят в домашна среда, доминирана от неграмотност и индеференция към училището. С риск да бъда критикуван си мисля, че рискуваме огромна дупка в грамотността им, ако не се разгърне допълнителна лятна работа с тях. Щети може да се очакват в първи клас, където децата се учат да четат и пишат далеч по-лесно, подкрепяни от присъствието и помощта на своите учители.

 Резонно е да има понесени вреди и в 8-ми клас на профилираните гимназии, където се наслагва фундамента, върху който да се разгърне езиковото обучение.  Друг проблем е обективността на резултатите, постигнати в спокойната домашна среда и подпомагани от приятели. Но най-големият проблем е десоциализацията. Социалния контакт между учители и ученици, ученици и ученици е половината от успеха на образованието и възпитанието.

 Трябва да признаем, че училището е място за човешко общуване! Мисля, че си даваме сметка, че дистанционното обучение ще остави след себе си пропуски в знанията и уменията и вероятно нереален успех. Това въобще не е драма, стига експериментът да остане само тази година. И да извлечем максимума от ползите.  Защото светът около нас ще се дигитализира все повече, а образованието няма как да остане затворено единствено в прашната класна стая. И хайде да си признаем, че каквито и ползи и щети да отбележим след дистанционното обучение остава една голяма надежда – че сме помогнали за спасяването на хора.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com