Джон Дюи (John Dewey) е американски философ, реформатор в образованието, считан за един от основателите на движението на прагматизма. Смятан е още за баща на функционалната психология, един от водещите американски философи с принос в педагогиката и политическите науки. Неговите философски идеи, известни под името инструментализъм, добиват широка популярност в началото на XX-ти век. Те разглеждат познанието не като нещо абсолютно сигурно и обективно, а по-скоро като процес на взаимодействие между познаващият и познаваното. Според тази концепция, човек може да бъде подтикнат към познание само когато е налице проблемна ситуация. За да се реши проблемът, трябва да се предприеме определена стратегия, която включва преценка на проблема, изготвяне на хипотеза, експериментиране и извеждане на заключение. Така истината е само условно понятие, чието значение е положено в контекста на проблемната ситуация. Това разбиране се отразява и в педагогическите възгледи на Дюи, в основата на които стои идеята за "проблемната ситуация" като единствен способ за усвояване на нови умения и знания.

Ключът към щастието е в това, да се открие какви са способностите на човек и да се осигури възможност те да бъдат реализирани.

Всеки велик успех в науката има за свой източник великата дързост на въображението.

Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за утре. 

Ако всички преподаватели осъзнаят, че именно качеството на мисловния процес, а не фабрикуването на верни отговори е мярката за образователен растеж, то ще се случи нещо съвсем малко по-различно от революция в обучението.

Главната причина за проблемите с дисциплината в училищата е фактът, че ударението се поставя върху това да се стои мирно и кротко, да се пази тишина, всички да се движат и стоят по един и същи начин и да симулират минимален интелектуален интерес. Работата на учителите е да внимават учениците да спазват тези изисквания и да наказват неизбежно проявяващите се отклонения от нормата.

Провалът е поучителен. Човек, който наистина може да мисли, научава толкова много от провалите си, колкото и от успехите си.

Изкуството е най-ефективният начин за комуникация, която съществува.

Само борейки се с условията на задачата, търсейки и намирайки собствено решение, ученикът мисли.

Мислим само, когато се сблъскаме с някой проблем.

Демокрацията е повече от форма на управление – това е преди всичко начин на съвместен живот, на общо споделен опит.

Добре изложеният проблем е наполовина решен.

Човекът живее в свят на предположения, мистерии и несигурност.

Добър човек е този, който без значение колко морално пропаднал е бил, се развива, за да стане по-добър.

Достигането на една цел е отправна точка за друга.

Единствената свобода, която има трайно значение, е свободата на интелигентност, т.е. свободата на наблюдение и преценка, упражнявана в името на цели, които си струват.

Моралът не е списък от постъпки, нито сборник с правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти.

Никой човек не може да живее без определени цели и усилия за постигането им.

Образованието е социален процес, образованието е растеж, образованието не e подготовка за живота – то е самият живот.

Пътят на най-малкото съпротивление и най-малкото усилие, вече е положил коловозите си в съзнанието. Изисква се упорита работа, за да се предизвика промяна в старите вярвания.

Собствената същност не е нещо дадено наготово, а нещо, което непрекъснато се формира от избора на постъпки.

Убеждението, че всяко истинско образование идва чрез опита, не означава, че всички преживявания са истински и еднакво образователни.

Източник: www.webstage.bg