След увеличенията на заплатите в образованието през последните години и сътресенията на пазара на труда учителската професия е все по-желана. Въпреки наплива към нея обаче, все по-трудно се намират подготвени и мотивирани преподаватели. Отхвърлените твърдят, че конкурсите се обявяват формално и в крайна сметка се назначават „свои“. Директорите пък са вдигнали ръце, че се явяват кандидати с все повече дипломи и квалификации, които обаче не могат да се справят в реалната среда в класната стая или групата в детската градина.

 Тази година в регистъра на Регионалното управление на образованието, където се обявят свободните позиции, има два пъти по-малко места. Търсят се около 150 човека за различни позиции в училища и детски градини - от учители до треньор по борба и възпитател в общежитие. В предишни години вакантните бройки през лятото достигаха и надхвърляха 300. Почти няма предлагане в училищата в Пловдив, където са обявени единични бройки на пенсионирани учители, излезли в майчинство или напуснали. На повечето места конкурсите вече са минали и те са заети. Повече са и по-трудно се попълват  в малките населени места. Там са основно за лекторски часове по учебни дисциплини, за които в училище с малко класове не може да се запълни норматив за работа на щат. По тази причина там заплащането е по-ниско, пътува се и текучеството е голямо, а директорите имат затруднения за задържат педагози.

 Причината е трайната политика в последните години за подобряване на статута на учителя у нас, за което имаше и политическа воля от предишното управление, и поредица стъпки за повишаване на възнагражденията. В резултат на това в момента системата на образованието предлага стартова основна заплата 1260 лева  за учители, логопеди, хореографи  в училище. Старшите учители и възпитатели вземат минимум по 1300 лв., а най-опитните, които са главни учители - поне 1350 лв. Заплатата на зам.-директора стигна долна граница от 1420 лв., на директора тръгва от 1535 лв. нагоре. Има и допълнителни средства при работа по проекти, с изоставащи ученици, за консумативи и консултации в режим на обучение от разстояние в електронна среда, дори по 12 лева на час при допълнителна работа с родителите.

 Това е стимул все повече млади хора да влизат в професията, като педагогическите специалности са сред най-предпочитаните на входа на висшето образование. В тазгодишната приемна кампания на Пловдивския университет например специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в задочна форма на обучение бе на второ място сред най-търсените по първо желание след правото - 534-ма се бореха за 50 бройки. Местата се попълниха още на ранен етап.

 В същото време обратен завой към професията правят и хора, които имат диплома, но не са практикували, или пък са записали магистратура, за да могат да влязат в училище. В резултат на това директорите привидно имат голям избор. В Хуманитарната гимназия в Пловдив например се наложило да провеждат интервюта в два дни за едно място за учител по английски, защото се явили 41 кандидати. По история избирали сред 22-ма, средно по 15 подали документи за другите две места - за преподавател по география и по български език и литература. Сред тях, освен колеги от други училища, се оказали преводачи от издателства и кандидати с докторски степени от Пловдивския и Софийския университет.

Колко обаче помага това в клас да влезе подготвен педагог?

 Изобщо не помага, е краткият отговор на дългогодишна директорка, която периодично търси кадри, а в момента има място за учител и помощник- възпитател в детска градина. Категорична е, че от година на година се намират все по-трудно добри педагози. От учителското място сега се поинтересували две жени с юридическо образование, които минали магистратура по педагогика в ПУ. Дошла и кандидатка от ветеринарна клиника с диплома за ветеринарна медицина и също с магистратура, която й дава педагогическа правоспособност. Категорично твърдели, че ще се справят с децата.

„Когато не са били в кухнята, смятат, че е лесно и че е напълно по силите им, като те самите са майки. Истината обаче е друга и работата в учебно заведение не е като да обгрижваш своите деца. Идват с много квалификации и с нула практически умения. Правим компромис, назначаваме ги с идеята, че са млади хора и ще се развиват. При първата трудност обаче те се отказват“, обобщава директорката.

 Впечатлението й е, че по конкурсите се въртят едни и същи кандидати, които са отхвърляни или сами са напускали по различни причини - не са ги харесали или те не са устояли на предизвикателствата и са избрали по-лесния начин, като напуснат ситуацията.

 Другата преобладаваща група е на току-що завършили университета. Те започват силно мотивирани и окапват до една година, защото учителската професия вече вдига много високо летвата. Изисква се владеене на интерактивни методи, използване на технологиите, работа в полето на приобщаващото образование с деца в риск и със СОП. Основната трудност е овладяването на дисциплината, без което е невъзможен учебен процес. Немалко предизвикателство са и родителите с техните ценности и модели на възпитание, които често са в челен сблъсък с това, на което държи училището.

 Причината да се откажат бързо най-често е, че младите нямат представа каква всъщност е работата, казва директорката. Нейната детска градина е базова за студенти от ПУ и по време на практически занятия се е сблъсквала със синдрома „Уча го, но няма да го работя“. Дори в нейния екип има жена, която е с диплома от биологическа специалност, но не желае да работи това, завършила за логопед, но като й предложили  позиция, пак отказала. Отговорът бил, че предпочита да се заеме с докторантура. „Съблазнява ги високата заплата и сигурността, но мотивацията е сбъркана“, казва директорката.

Средната възраст падна от 53 на 49 г.

 Опитите на повече хора да влязат в учителската професия може и да не подобряват качеството на обучение, но започват полека да свалят средната възраст на учителя в статистиката. През приключилата вече учебна година тя е стигнала 49 г. от 53 г. преди няколко години. МОН и синдикатите обясняват това именно с по-големия интерес към професията, след като учителската заплата се е увеличила с 400% от 2009 г., когато е била 450 лв., до 1750 лв. през 2021 г., което е повече от средната за страната. Въпреки това, по данни на НСИ към април 2021 г. в общообразователните училища у нас, където работят общо 55 554 човека, е най-голям делът на заетите на възраст 50-54 г. - 10 331, и 55-59 г. - 10 066.

Източник: www.marica.bg