Кой определя какво е красотата? Кой определя нейните рамки? Кой казва какво е модерно? И защо ние трябва да се подчиняваме на мимолетността на модата?

 Красивото е субективно понятие. Тя е дебела. Щастлива. Смела. Руса. И сритва задници… когато се налага. Тя се казва Уил, но я наричат Бухтичка. Била е обект на доста подигравателни подмятания заради своето тяло. И се е справила с тях със самоувереността на девиза „Не ми пука“.

 Животът, обаче, често ни предлага неочаквани обрати, които разрушават уюта на целия ни старателно подреден свят. За Уил всичко се променя, когато се влюбва в готино момче. Цялата нейна самоувереност и гордост се превръщат просто в прах от предвидимия й довчера живот. Когато оста на целия свят се ориентира по един единствен човек, това е сигурен знак за любов. И всичко това е толкова сладко и сантиментално, и глупаво, и истинско. Нашите комплекси са проявление на собствените ни предразсъдъци и Уил изведнъж усеща, че е безсилна пред тях. Против волята си тя започва да им се поддава, макар външно да не го показва и да си признава слабостта пред никого. Всички ние се въртим в омагьосания кръг на търсенето на собствената си ценност и сбъдване на нашите желания. Уил осъзнава, че е на етап, в който чака животът й да се случи истински. Тя усеща, че не познава себе си,  че не знае какво иска и определено не осъзнава напълно наближаващата промяна. Но ако просто стои и чака промяната към по-добро, тя ще трябва да чака наистина много дълго време. В миг, граничещ с умопомрачение, Уил решава да действа и се записва в конкурса за красота, с който родният й град толкова се гордее.

 Конкурсът за красота и футболът изтръгват този град от провинциалната му летаргия и го превръщат в пулсиращ от емоции карнавал. Защото когато прожекторите на стадиона осветят терена, а завесите на бляскавия подиум се вдигнат, ние се превръщаме в най-добрите версии на самите себе си. Уил се записа, защото нямаше причина да не го направи и защото отказваше да се извинява за начина по който изглежда. Тялото е обвивка – остарява, изтощава се и се сбърчква, накрая умира. Тази истина може и да не ни е особено любима, но от нея не може да избягаме. Тялото трябва да е уютен дом за нашата душа, защото всички ние сме просто преходни тела в един вечен свят. Ако искаш да си принцеса, бъди принцеса – намери принца, дай му да се разбере, открадни му коня! Животът е прекалено кратък, за да не правим това, което иска сърцето ни. А какво ще си кажат хората? Кои са „хората“? Безименна маса, която не е от значение. Ти живееш със себе си и с тези, които истински те ценят.

 Не винаги е нужно да спечелиш конкурс за красота, за да носиш корона, но опитът никога не е излишен. „Няма значение кой си ти, защото винаги ще има някой, който е по-красив, по-умен или по-слаб от теб. Съвършенството е просто една неуловима сянка, която непрестанно преследваме."  Толкова много столетия на цивилизация трябва да са ни научили на подобни елементарни истини, но май винаги ще имаме нужда да си ги повтаряме, за да ги научим отново. Уил се изправя срещу обществото, срещу майка си, срещу самата себе си и печели най-важното: себеуважение и вяра, че може да бъде самоуверена, блестяща и силна точно толкова лесно, колкото и твърдоглава, дебела и отчаяна.

 Има ли начин счупеното да бъде поправено? Ще има ли смелост правилният човек да поеме риска с тази нелека задача и къде е скрит ключът за щастието? Оказва се, че отговорът се крие в словата, които свързват хората. Споделянето е заклинание за любов, свързването е само между двама, а новите възможности са винаги отвъд прага на дома ни. Наистина, как се стигна от рубенсовите форми до супермоделите на 90-те? И какво ли още ни очаква в бъдещето? Това робуване на модата е безумно. То ни е натрапено, възпитани сме в него и то сякаш не подлежи на оспорване – вечно като Сфинкса и пирамидите.

 Изграждането на самоувереност и самоуважение е трудна задача, особено в ранимата и емоционална юношеска възраст. Днес, още преди да навършим пет години, ние сме изложени на над един милион рекламни послания. Особено чувствителни към тях са децата, които бавно навлизат в своя живот на възрастни. Момичета днес, в различни етапи на своето съзряване, стават обект на рекламни кампании на модната и козметичната индустрия, които ни налагат един-единствен модел за красота. И всичко това често се отразяват негативно на самочувствието и психиката на момичетата, създава им тежки комплекси, с които те трябва да се борят през целия си живот.

 „Бухтичка“ на Джули Мърфи е за хората, които поне веднъж не са се чувствали удобно в собствената си кожа – следователно тя е за всички нас. Чете се неусетно и се разлива като ароматно розе по жилите, в топлината на залязващото лятно слънце. Книгата мигновено се нареди сред любимите заглавия, защото е написана умно, изненадващо секси и без да натежава, успява да постави ударение на важните истини в нашия емоционален живот. В тази книга има искра и звезди, тя е прегръдка и любов. Няма нужда да търсим повече.

Бухтичка от Джули Мърфи - издателство СофтПрес

Успехи на книгата по света до момента:

- №1 в списъка с бестселъри на New York Times

- Най-добра книга на Amazon за 2015

- Най-добра книга на Booklist за 2015

- Награда за най-добър юношески роман за 2015 на Romantic Times

- Избор на Асоциацията на американските библиотекари за 2016