Преди дни на нашето вниманието бе представен Проект за наредба за нормиране и заплащане на труда. Наредбата обединява и съответно ще отмени два стари регламента в образованието. Всъщност проектът по-скоро преписва старите наредби като предлага промени, които могат да бъдат наречени козметични. В тази статия нямам за цел да правя анализ на целия документ. Още повече, че голяма част постулатите вече са приети от гилдията. Очаквах, че новият съвременен текст ще поправи несправедливостите от старата нормативна база. Напротив, дори и най-конфликтните са преписани или леко позамазани за да изглеждат променени.

 Само преди около две години след продължителна кампания, дълги подписки и дебели статия с аргументи МОН се престраши да направи промяна в оцелелите повече от три десетилетия нормативи преподавателска работа. Тогава бяха редуцирани нормативите на историци, географи и философи. Вероятно защото преподавателите от обществени науки и гражданско образование бяха двигател на протестната кампания и естествено поискаха благоприятна промяна само за своите предмети. Прецедентът, обаче, откри дискусията за нормирането на учителския труд с различен брой часове и без ясна аргументация.

 По все още действащата наредба учебните предмети от прогимназиален и гимназиален етап бяха групирани в три различни норматива преподавателска заетост – за всички езици, математика, информатика – 648 часа годишно, за физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, история и цивилизация, география и икономика, философия – 684 часа и изобразително, изкуство, музика, физическо възпитание и спорт, технологии – 720 часа. Всичко това при положение, че  учителите се назначават на длъжност. Така и учителските възнаграждения са диференцирани според длъжностите учител, старши учител и главен учител. Обобщено учителите  заемат идентични длъжности, получават еднакви минимални заплати, но работят с различен брой часове. Далеч по-логично е хората, заемащи еднакви длъжности да работят еднакво. Ето тази несправедливост очаквах да бъде поправена с проекта за нов нормативен документи.

 Нищо подобно не се случва. Новият проект на наредба запазва познатото групиране на учебните предмети като  единствено в третата група нормата се намалява от 720 на 700 часа. По време на кампанията , проведена от историци, географи и философи бяха получени становища от омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация. В двата документа се съдържаха убедителни мнения за очевидна дискриминация между учителите. Видно е, че авторите на проектния документ застават точно зад тази дискриминация. Ще бъде интересно да прочетем или чуем с какви доводи ще бъде защитена една дискриминационна несправедливост. Нужно ли е министерството да бъде давано на съд от синдикат, НПО или учители за да проумее дискриминационния характер на подобно нормиране? Хубаво ще бъде авторите на проекта да помислят и върху следните няколко факта.

1. Практиката на различните нормативи въвежда различно възнаграждение за всеки проведен час. Например разликата между двама новопостъпили млади учители, единият по български език и литература, а другият по музика е повече от 2,50 лева на час, изчислено през различните нормативи. Допълнителните задължения извън преподавателската норма са идентични за двамата учители.

2. Учителите с по-големите нормативи се оказват двойно наказани. От една страна имат по-голяма преподавателска норма, а от друга преподават предмети, които са с 50 до 70% по-малък хорариум. Например в прогимназиален етап годишният хорариум за български език и литература е 170-180 часа, по западен език 108-119 часа, за математика 136-144 часа. Същевременно биология и история са със 72,  физика и химия с 54 часа, география с 51. Приблизително същият е и хорариума за изобразително изкуство и музика. Излиза, че учителят по български език може да достигне нормата с 4-ри паралелки, по математика с 5, по западен език с 6, а биолози, физици, химици, историци и географи с 10-12 паралелки. Т.е. налага им се да работят освен по-голям брой часове часове и с повече ученици.

3. Несериозно е обяснението, че по езиците и математика учителите са по-натоварени заради честите писмени изпитвания и контролни работи. Един учител по биология , химия, физика, география с горепосочените 10-12 паралелки ще трябва да провери 300 работи само при едно провеждане на контролно.

4. По-малките нормативи и по-големият хорариум оставя доста свободни часове, които според проектът за наредба могат да бъдат възлагани като допълнителна заетост с последващото съразмерно увеличение на заплатата. Например според предлаганите норми разликата между един норматив по френски език и един по музика е 52 часа, което отваря възможност за 8% увеличение на индивидуалното месечно възнаграждение.

 Справедливостта изисква нормите за преподавателска работа да бъдат изравнение или ако се допускат различия те да бъдат отнесени към различните длъжности – учител, старши учител и главен учител. Проектът за наредба е представен за дискусия. Сега е моментът да бъдат предприети действия за отстраняване на една доста остаряла дискриминация. Надявам се на благоразумие от МОН и екипът, който ще предложи окончателния вариант, но и на подобаващ натиск от колегията.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com