Противник на помпозния стил на изразяване, Марк Фабий Квинтилиан изследва „златната среда” на писменото и устно слово, в което има място за простота и величие. Идеалът му за красноречие има своя рамка – „изобилието трябва да има своите предели, блясъкът – мъжествена сдържаност, а изобретателността да бъде разумна”.

  По времето на император Веспасиан, Квинтилиан основава първата държавна риторска школа, а по времето на император Домициан, е възпитател на неговите племенници. Най-значимото му произведение е „Обучението на оратора” (Institutio oratoria), публикувано през 95-96 г. 12-те книги на този огромен труд, са най-обширното антично ръководство по ораторско майсторство, останало да живее във времето цели осемнадесет столетия.

Хората осъждат това, което не разбират.

Всяка дума все някъде се оказва подходяща.

Колкото е по-малко умът, толкова е по-натруфена речта.

Нищо не укрепва от старания и нищо не отслабва от нехайство така, както паметта. 

Практиката без теория е по-ценна от теорията без практика.

У едни, добродетелите са лишени от всякаква прелест, у други – дори пороците доставят наслада.

Рядко се случва някой сам себе си достатъчно да уважава.

Чистата съвест струва колкото хиляди свидетели.

Речта трябва да бъде достатъчно дълга, но не прекомерно, достатъчно изискана, но не и предвзета, достатъчно смела, но не и дръзка, достатъчно сериозна, но не и унила, достатъчно дълбокомислена, но не и тежка за възприемане, достатъчно весела и жизнерадостна, но не и лекомислена, достатъчно шеговита, но не и разпусната, достатъчно величествена, но не и многословна.

В граматиката е вредно само това, което е излишно.

Твърде старателното търсене на думи често разваля цялата реч. Най-добрите думи са тези, които се появяват от само себе си - те изглеждат като подсказани от самата правда.

Когато съперничеството отстъпва, неговото място се заема от човечността.

Всекиму е приятно неговото собствено пеене.  

Хората с удоволствие слушат това, което не биха искали да кажат сами. 

Във всяка работа чуждите съвети имат по-малко значение от собствения опит.

Да говориш добре и да пишеш добре е едно и също. 

Много по-трудно е да отучиш човек от нещо, отколкото да го научиш на нещо.

Да се наказват телесно децата е низко и характерно само за робите. Детето, което не го оправят порицанията, привиква към побоите и се научава да ги понася с робско упорство.

И на стари години може да се научиш на всичко – само да има желание. 

Този, който пише бързо, няма да се научи да пише добре; но този, който пише добре, ще се научи да пише бързо.

Излишното старание при избора на думи ни кара да се усъмним в искреността на чувствата - където има излишък от изкуство, подозират недостатъчно истина. 

Изморява ни не толкова самият труд, колкото мисълта за него.

Има такива кратки изречения или пословици, които се приемат и употребяват от всички. Такива изречения не биха преминавали от век на век, ако хората не ги считаха за истински.

Историята трябва да се разказва, а не да се доказва. 

Който се е отбил от правия път, него могат да го върнат само по заобиколен.

Лъжецът трябва да помни какво говори.

Нищо не съхне по-бързо от сълзите.

Нищо, което ни оскърбява още с влизането си в ушите ни, не може да спечели чувствата ни.

От всички науки и изкуства най-древното е музиката.

По-лесно е да обвиняваш, отколкото да защитаваш; по-лесно е да нанасяш рани, отколкото да ги лекуваш. 

Почти във всичко помагат не толкова правилата, колкото опитът. 

Самата природа е пожелала нищо голямо да не възниква бързо и пред всяко прекрасно творение е поставила трудни прегради, превръщайки ги в условие за появата му, подобно на това както големите животни остават по-дълго в майчината си утроба.

Сърцето прави хората красноречиви. 

Трябва да се освободим от предубеждението, че всяка дума на великия писател носи върху себе си печата на съвършенството.

Трябва да се постараем не само да ни разбират, но и да не могат да не ни разберат.

Учениците трябва да търсят одобрението на учителя, а не учителят – одобрението на учениците.

Хората се разпознават по произношението както монетата по звука.

Който иска, той и може. 

Източник: www.webstage.bg