Никопол е град в Северна България, намиращ се в Област Плевен. Отстои на 55 км североизточно от Плевен, на 51 км северозападно от Свищов и на 229 км североизточно от столицата София. Град Никопол е разположен амфитеатрално по склоновете на няколко хълма, на високия десен бряг на река Дунав, на 3 км източно от устието на р. Осъм.

 Никопол е най-малкият български град на река Дунав; населението му към 2010 г. е 4 071 жители. Макар и малък град, Никопол има богата хилядолетна история. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. През дълъг период от време (около XII-I в. пр. Хр.) тези земи са били обитавани от траките. В района на крепостта "Калето" е съществувало тракийско селище. По време на римската колонизация тракийското селище е включено в границите на създадената в І в. сл. Хр. военно-административна област - провинция Мизия. Тогава римляните изграждат пътната станция "Секуристка" (останките ѝ са край пътя между Никопол и Черковица), античния укрепен град "Асамус" (източно от центъра на с. Черковица, на десния бряг на река Осъм) и крепостта Туриса, на отсрещния дунавски бряг.

 След разделянето на римската империя през IV в., земите около днешния град влизат в пределите на Източната римска империя (Византия). През този период (IV-VII в.) тук се разраства град, известен под името Никополис (град на победите). Смята се, че е наречен така от византийския император Ираклий в чест на победата над персите през 627 г. Късноантичният Никополис е представлявал мощен укрепен възел, състоящ се от три крепости, които се намирали на мястото на днешния Никопол, плюс крепостта "Асамус".

  Антонио Бонфини свърза основаването на Големия Никопол и Малкия Никопол (Холовник) с победите на император Траян, респ. Адриан. Късната унгарска хроника „Scriptores rerum Hungaricarum” отнася основаването на Никопол към 629 г. и го свързва с победата на император Ираклий над персите. Най-ранния известен извор, който споменава крайдунавския Никопол, е Българския апокрифен летопис от ХІ, според който градът бил основан от византийският император Никифор. Данните и от двата извора обаче са със съмнителна достоверност. Но все пак споменаването на градът в българския извор от ХІв. и намерените византийски монети от ХІ-ХІІвек показват, че към този период селището вече е съществувало.

 Значението на крепостта значително нараснало по време на Второто българско царство. На 04.10.1352 г. в Никопол цар Иван Александър приел пратеник на венецианския дож. Нешри споменава Никопол като твърдина, в която през 1388 г. потърсил убежище цар Иван Шишман по време похода на великия везир Али паша срещу Търновското царство. След превземането на Търново от осмалиите през 139 3г., Никопол е бил последна столица на Търновското царство. Тук цар Иван Шишман дава последния голям отпор на завоевателите. Има предположения, че българският владетел загива именно тук.

 През следващата 1396 г. край Никопол се разиграла голямата битка между султан Баязид и съюзната християнска армия, командвана от император Сигизмунд. Знаменитата битка станала причина да се появят няколко по-обстойни описания и изображения на Никопол. По време на обсадата отбраната на крепостта според турските извори се ръководела от Доган бей. Очевидецът на битката Петер от Рец пише, че Никопол бил разположен върху хълм и бил здраво укрепен. Друг очевидец - маршал Жан дьо Менгр Бусико също сочи, че градът бил здраво укрепен и затова кръстоносците започнали да прокопават подземни тунели, през които да проникнат в крепостта. В продължението на хрониката от Сен-Дени, където също е описана битката се казва, че „Никопол е защитен от кули, високи стени и има голямо население”, като се обяснява, че кръстоносците били затруднени, тъй като не разполагали с достатъчно обсадни машини за да превземат града. Антонио Бонфини пише, че Никопол разполагал с голям гарнизон.

 Следващия голям кръстоносен поход през 1444 г. също станал причина Никопол да привлече вниманието и да се дадат сведения за него. Според Калимах Никопол се намирал на хълм, като едната му страна достигала до Дунава като по време на похода били ограбени предградията, но атаката на крепостта била неуспешна. Михаел Бехайм твърди, че Никопол макар и укрепен бил превзет и опожарен, но явно има предвид предградията извън укрепленията. По-интересно е неговото сведение, че при нападението много от християните, които били в крепостта, прескачали стените и се присъединявали към войската на Хуняди.

 Край Никопол преминал и закъснелият за битката при Варна флот на кардинал Кондолмиери. На корабите се намирал Валериан дьо Ваврен, който дава следните ценни сведения за тогавашното състояние на крепостта: „Посоченият град Никопол е дълъг и тесен, разположен на един хълм, със силна крепост на върха. От двете страни на града има две големи крепостни стени, които се спускат от посочения кастел до реката. Тези стени са добре защитени с големи кръгли кули. До реката от едната до другата крепостна стена има голяма дървена палисада. Нам имаше 6 галери или галеони, които турците бяха потопили във водата, завързани за палисадата – виждаха се навън само задните им части”.

 За числеността на постоянния гарнизон на Никопол може да съдим по данните в данъчния регистър за 1479/1480 г., според който имало 57 души охрана, 66 мартолоса (обикновено мартолосите са били християни, натоварени с охранителни функции), 11 топчии, 28 зенберегчии (стрелци с лъкове с пружини), 21 души, които служели на гемиите и още 127 души друг помощен персонал (въжари, дърводелци, зидари и др.).

 През 1595 г. влашкият воевода Михаил Витязул разбил при Никопол Ферхад паша, след което нападнал и опожарил града. През пак там 1598 г. Михаил разбил турската войска предвождана от везира Хафъз Ахмед паша, опожарил Никопол и избил жителите му. По-късно Никополската крепост била ремонтирана по заповед на Хафъз паша.

 Българският католически архиепископ Петър Богдан Бакшев при посещението си на Никопол е оставил доста подробни сведения за селището. За Никополската крепост той пише: „9 октомври 1640 година. Посетих града Никопол, обграден със стена, но онова, което е със стените, не е нещо голямо, обаче извън стените, сиреч градът, както казват италианците, е голям и обширен. Заграденият със стени град е разположен на един хълм или по-скоро до планината при брега на Дунава. Кастелът или онази (част), която е обградена със стени, не е дълъг, нито широк, но е нещо построено в планината като крепост, със стени наоколо и малки кули, и долу в равнината досяга планината. Крепостта има една друга стена, като друга крепост, но всичко образува нещо общо, всичко е развалини и почти разрушено. Когато Абас паша минал Дунава, заповядал да я белосат, та да се вижда отдалече, сякаш е нова.” По неговите сведения по това време в Никопол имало около 4 000 къщи, в него живеели около 12 000 православни българи, които имали 12 черкви, освен това имало 3 000 турски къщи, в които живеели около 7-8 000 мюсюлмани, които имали 7 големи белокаменни джамии, а също имало около 200 евреи, които имали една синагога. Петър Богдан дава по-подробни сведения за скалната католическа черква, която била дълга 12 стъпки и широка 7 стъпки. Той съобщава също, че през годината, в която той посетил Никопол, заварил голяма част от града опустошена от пожар.

 През първите векове на османското робство Никопол е средище на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България - от Дунав до Стара планина. До XVIII век Никопол е най-големият град и крепост по Долен Дунав. Пътешественикът Евлия Челеби пише, че в града имало 16 чешми и две калета (крепости) - Туна и Печ кале, както и казарми за 20 000 низами (войници). През ХVIII-XIX в., в резултат от упадъка на османската военна и политическа мощ, разложението на военно феодалната система и предприетите след това административни реформи Никопол запада и изгубва не само военно-административния си статут, но и положението си на значим търговски и обществено­политически център. По време на Българското национално възраждане и тук настъпват обновителни процеси в стопанския, културно-просветния и обществен живот. От 1860 г. в Никопол има станция на австрийските кораби.

 През 1871 г. в града е основано първото читалище, наречено "Напредък", което от 1873 г. започва да развива активна театрална дейност. От възрожденската епоха е църквата “Успение Пресвета Богородица” - построена в 1840 г. със средства събирани от дарения. Богато дърворезбован владишки трон и иконостас, автентични икони от 1841–42 г., са дело на майстори от Тревненската художествена школа.

 Друга интересна забележителност от същата епоха, която впоследствие е превърната в къща-музей "Васил Левски" (1968г.), е Смоляновата къща - типична градска българска къща от преди Освобождението. В този бивш дом на сем. Смолянови се е е укривал Васил Левски при посещението си в града на път за Румъния.

  В района на Никопол има един изключително интересен паметник - скалната църква "Св. Стефан". Датирана е от първите векове на християнството (III-IV в.), като се предполага, че е била част от манастирски комплекс. 

 В хода на Руско-турската война (1877-1878г.) Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, откъдето преминават Дунава основните сили на руската армия, добива особено значение. Затова завземането на Никополската крепост на 16 юли 1877г. - първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялат военна кампания, се оценява като значителен успех.

 След освобождаването от османска власт Никопол остава сравнително малък "потънал в забрава град". Той е административен център на околия с 37 села, но въпреки това през първите три десетилетия градят остава с почти непроменен облик, слаба икономика, незначителен културен и обществено-политически живот. След 20-те години на XX в. Никопол вече отговаря на представите на град с модерен и интензивен за мащабите си живот. Многовековната история на Никопол може да се проследи в Историческия музей, с неговата богата колекция от артефакти, събрани от множеството археологически обекти в района.

Източник: www.svetimesta.com