Някога, около VІІ век пр. Хр., траките го наричали Мелсабрия – „Градът на Мелса“, легендарния основател на селището. Откъснат от континента, полуостровът с площ от 25 хектара и свързван със сушата с тесен провлак, дълъг 400 метра, давал сигурно убежище на своите заселници. Предимствата на полуострова по-късно били открити и от дорийците – първите гръцки заселници. В края на VІ век пр. Хр. те сключили договор с тракийския вожд Мена. Градът бил наречен Менабрия, но гърците го произнасяли Месамбрия и с това име той влязъл в историята. Гърците започнали да развиват богат икономически, културен и духовен живот. Построили храмове, училище, театър. Издигнали масивната крепостна стена, развили занаяти, най-вече металообработване, търгували усилено с полисите на Черно, Егейско и Средиземно море, сечали собствени монети, дори и златни. Днес в археологическия музей на града са изложени находките от тези времена.

 Град, стар колкото Несебър, е преживял не една или две исторически превратности. През 72 г. пр. Хр. бил завладян от римляните, през 705 г. със споразумение между хан Тервел и император Юстиниан ІІ станал български, но по-късно минал във византийски ръце. През 812 г. хан Крум разположил обсадни машини, разрушил част от крепостната стена и завладял града. Заселили се славяни и прабългари, които го нарекли с днешното му име. Несебър бил български при цар Симеон, византийски, в част от времето на византийското владичество над България, отново български при цар Теодор Светослав и имал бурен разцвет по времето на цар Иван Александър. Бил превзет от рицарите на граф Амедео Савойски, които го продали на Византия за 15 000 златни дуката. Станал османско владение през 1453 г., когато паднал и Константинопол… Но при всичките тези исторически обрати градът продължавал да просперира. С две удобни пристанища – северно и южно, той винаги запазвал статута си на важен външнотърговски център, порта към света.

 Паметници от тази богата история днес изпълват изключително интересните исторически сбирки на града. Но най-интересният музей на отминалите епохи – Античност, Средновековие, Възраждане, на несекващото богатство на несебърци, на икономическия и културен възход е самият Стар Несебър. Не случайно точно преди 55 години градът е обявен за архитектурен и исторически резерват, а през 1983 г. културните паметници в него влизат в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

 Историята диша във всяко кътче на Стария град. Руините от църквите – някога 42 – излъчват онази духовност, мир и почит, които са вложили древните им строители. „Света София” (Старата митрополия) от 4 век, „Света Богородица Елуса” (Умиление) от 6 век, „Свети Стефан” (Новата митрополия) от 10 век… Дълъг е списъкът с ранни и по-късни православни паметници, чиито останки са запазени до днес. Едни от тях са превърнати в картинни галерии, други са сцена на музикални и театрални представления – хармоничен синтез между история и съвременност, културна традиция, която не стихва. Тази традиция тупти и се усеща и из тесните калдъръмени улички на морския град. Възрожденските къщи, притиснати една до друга, дуварите, големите порти, през които влизали богатствата, пазят историята, за да ни потопят в нея и да я предадат и на идните поколения. В уютните дворчета, повечето направени на заведения днес, човек може да приседне под старата астма и да отпие глътка добре изстудено бяло вино от лозите в региона…

 Точно срещу Стария Несебър днес жужи и кипи Новият град. По средата на провлака, който свързва древната твърдина и модерния туристически квартал се намира една от емблематичните несебърски вятърни мелници. Стои тя гордо там, с изправена осанка, с прострени към безбрежното небе крила, които и днес ловят вятъра – вятъра от морската стихия и вятъра на историческото време.