Погледне ли човек някоя българска везба, веднага усеща красотата и хармонията й. Изследователите твърдят, че тя представлява знаци и символи, в които е закодирано невероятно послание и в него българката е вложила любовта си към дома и природата. Тези древни рисунки се шиели за здраве, любов, плодородие, благоденствие. Символизирали хармонията в света и човешкото поведение, пазели, лекували и криели тайни. Предавали се от майка на дъщеря и така се съхранили хилядолетия наред. Те идват според учените и археолозите от бронзовата епоха на Тракия, а много от мотивите за украса на ризи и елечета крият произхода си дори в далечната медно-каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук, в България, всичко ни е мило и родно. Носиите на старите българи. Какво са били те за своите създатели? В света на българите от минали времена дрехата е свята така, както са свети домашният олтар, огнището, земята. Носията е била вид документ за самоличност. По отличителните й белези се разбирало от коя област е човекът, от кой род е, дали е семеен или не, материалното му състояние. Херодот описва шарените ямурлуци на траките (връхните им дрехи), наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици. Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия, са кожусите, които обличали и мъжете, и жените. Основният цвят на везаните изделия - червеният - за българите символизирал майчината кръв и продължението на живота, пазел от "лоши очи" и уроки. Белият цвят изразявал чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. Зеленият - вечно възраждащия се живот и дървото на живота. Златният - благоденствието, слънцето, огъня и светлината. Българската бродерия се изпълнява основно с бод кръстче (Х).

 Знакът Х - с него се отбелязва римската цифра 10, знак е за умножение или променлива величина в алгебрата, неизвестен или безименен фактор (мистър Х). Х се асоциира с женските признаци, защото двете женски хромозоми имат Х-образна форма. Знакът Х, също като преграда, говори, че само човекът е способен да преодолее препятствието както в земен, така и в духовен план. Да се постави кръст на нещо означава да се спре някакво действие, да се завърши едно дело. Знакът Х обединява алфата и омегата (началото и края) в един символ, който означава първата буква от името на Христос, а в него са кодирани думите на Исус: "Аз съм алфата и омегата", "Аз съм Пътят". Знакът показва по какъв начин трябва да се развива човек, за да постигне съвършенство.

  Свастика и сувастика. От най-дълбока древност нашите деди са изповядвали култа към Слънцето и светлината, чийто символ е свастиката, съдържащ в себе си също така познание за Вселената. Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали - камък, глина, дърво, тъкан и др., за да достигне до нас, извезан върху традиционните ризи и носии. Думата свастика произлиза от санскрит - су асти, и означава буквално "Да бъде добро", своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие, а думата щастие е твърде близка по звучене до суасти. Сред народа символът е познат като колото, кръстатката или просто Слънце, в руския език свастиката е коловрат - въртенето на Слънцето. В зависимост от посоката на въртене (на пречупените краища на кръста) в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика (дясно), а в обратната - сувастика (ляво). Те заедно символизират единството между противоположностите, от които се ражда животът.

 Елбетицата - името идва от елем-бехт, т.е. първи-осем или осемте посоки на света, което на старобългарски е роджета. Орнаментът се среща масово в българското везмо и му е толкова присъщ, че се вписва в него от хилядолетия. Елбетицата символизира хармонията в света и в човешкото поведение. Осемте посоки на света се съединяват в един общ стабилен център, а коренът идва от първобългарската традиция, където се среща титлата "багатур", олицетворяваща българската мощ. Съчетанието от кръст и знака ипсилон доказва прабългарския произход на тези орнаменти. Освен това в елбетицата е заложен календарен смисъл. Двойният кръст показва Закона за отчитане на времето - познат на древните българи и запазен като свещен символ. Двойният кръст обикновено е бил поставян в кръг, което означава, че е имало народ, който е можел да следи положението на Слънцето и Небето. Това са и осемте главни празника през годината, съвпадащи с 8-те позиции от движението на Слънцето. В някои варианти на орнамента персонифицирането на сезоните се вижда много ясно. Символът е наричан в различни краища на българското землище според това на какво ги оприличават хората - "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло", "зелената нишка", "ябълките". Двойният кръст е основен символ в православното християнството, като се използва паралелно с традиционния кръст. В почти всяка църква по стенописите се намират изображения на двойния кръст, като той често се извезва по свещеническите и патриаршески дрехи. Използването на двойния кръст в християнството показва връзките му с неговите първоизточници, намиращи се в езическата митология, в месопотамската и зороастрийска астрономия.

  Пентаграма - когато е "права", изразява същността на идеалния човек, чийто разум владее всички страсти и те се намират в единство и хармония. А когато е "обърната", показва заблудената душа, подчинена на стихийните качества и на материалното. Такава душа се намира във властта на дявола, затова е сатанински символ. Защо робът не може да учи? Защото е в четворката, в ограждението, в квадрата, във и под законите, които го притискат и управляват. Петицата (пентаграмът) е разширението на квадрата и възможността за изход от робството чрез учене. Петицата е числото на ученика и води до шестицата, символизираща Давидовата звезда.

 Космическата костенурка е наречена още плетеница "Дълголетие", "Мистичен възел" или "Възел на щастието". Среща се в Тибет, Китай, Монголия, Корея, Средна Азия, във Волжка България, в Дунавска България и навсякъде, където се е разселвал българският народ. Има я като стилизиран орнамент по най-различни български предмети, шевици на дрехи и покъщнина. Плетеницата е стилизирано изображение на костенурка с диференцирани тяло и крайници. Костенурката символизира дълголетието и мъдростта и често се използва като знак за вечност. Древните българи са имали космогоничната представа, че Земята се крепи върху корубата на гигантска костенурка; и когато тя се размърдва, се получавали земетресенията.

 Според народните поверия костенурката живее повече от 500 години и от това става мъдра и всезнаеща, познава билките и магиите. Единствено тя знае къде расте билката разковниче, която имала способността да отваря всичко заключено. Космическата костенурка се отъждествява с мандалата (мистична карта на Вселената) и подобно на нея указва световните посоки. Нумерологично изразява числото 9, свещено за древните българи (8-те световни посоки и центърът, 9-те основни планети в Слънчевата система и 9-те месеца преди раждането на човека). Небесната костенурка или Символ на безкрайността се изобразява като 3 преплетени осмици и древните са го носили като защитен талисман против беди и нещастия. Стилизираното изображение на костенурката в орнаментите на нашите шевици е ромб с върхове по посоките на света и със залепени два триъгълника отстрани. Неговите производни триъгълници представляват различните видове МАКАЗ - голям, малък, двоен, троен, канатица. Този знак се изобразява с два допрени с върховете си триъгълника - завъртените наобратно половинки на ромба. Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, т.е. годеж. Когато двата триъгълника са допрени с широките си страни, символизират сродство, сродяване или бабица (гърбица). На български думата маказ означава разклонение, а на турски - ножица.

 Дървото на живота - знак за дългия исторически път, извървян от древния ни народ. Със своята изправеност и насоченост нагоре принадлежи към символите на вертикалността. Дървото олицетворява цикличния характер на космическата еволюция - живот, смърт - чрез раззеленяването и окапването на листата всяка година. Корените му са населени с дребни подземни животинки, в клоните и над короната се подслоняват и летят птици - по този начин дървото свързва земния и небесния живот. Короната олицетворява небосвода с неговите реални и свръхестествени обитатели. Стволът разделя небето от Земята и съответства на средния, земния, човешкия свят. Корените символизират долния, подземния свят. То може да се интерпретира като път към света на небесните богове или подземните зли сили.

 Петлето - в митологията петелът е слънчев символ, защото възвестява настъпването на новия ден. И днес хората казват "петляно време", "по първи петли", когато отбелязват началото на деня. Според традиционните представи времето от залез слънце до първи петли е тази част от денонощието, когато се появяват караконджули, вампири, таласъми и други митологични персонажи. С пропяването на петел те загубват своята сила. Предпазната му функция личи от редица заклинания, с които баячката гони болестта в "пусти гори, дето петел не пее". Петелът е многозначен символ. Той олицетворява мъжкото начало и оплодителната способност, както и женското възпроизвеждащо начало. Така петелът е ярък символ на потенция, включва се в сватбените ритуали и изразява тяхната основна идея.