Много се изписа и изговори за пословичната неграмотност на народа ни. Три статии написах и аз по тази тема в периода 2005/06 г. Вече се бях отказала да се боря срещу неправилната употреба на родния език в писмена и устна форма, но чашата преля, когато наскоро видях във фейсбук името на общата ни родина, написано така: "Балгария"! … Накъдето и да се обърнеш, се натъкваш на отчайваща неспособност за правилен изказ на родния език, независимо дали устно или писмено. Надписи по табели във всякакви обществени заведения и в тоалетни, указания, правилници, договори, разписания, флайери, листовки, дипляни, реклами, етикети, менюта, билбордове и т.н. предлагат наред със съдържащата се в тях информация и изобилие от смехотворни грешки, отпечатани върху иначе лъскави хартиени носители, та чак да ти се доплаче. За правилно пренасяне на думите и за адекватна пунктуация и дума да не става!

 Заинтересувах се кой работи в рекламните агенции, издаващи всички гореизброени публични материали, и установих, че в повечето от тях изпълнителите са твърде млади и неопитни, без професионални компетенции и образование. Очевидно е, че и нивота на редакторите им, доколкото ги има изобщо, е подобно. Обезпокоително е също, че нещата не са по-различни и в някои печатни медии.

 Дразнещо е, когато независимо по кой канал по радиото или по телевизията (а не само в печатните медии!) репортери, водещи или интервюиращи употребяват пълния член на най-невероятни места. Кой така ви научи, че той трябва да се набутва към съществителното име от мъжки род, когато то изпълнява ролята на пряко или непряко допълнение в изречението?! Сигурно си въобразявате, че членувайки с пълен член почти всички съществителни от мъжки род, без значение от функцията, която те имат в изречението, звучите по-интелигентно и по-изискано? Уверявам ви, че звучите единствено нелепо.

 Ами дайте си труд, пък си припомнете трите правила, според които в българския език се употребява пълен член! Първото е, че пълен член се прикачва към съществителното име от мъжки род, когато то е подлог, т.е. в изречението е възможна замяната на членуваната дума с той. Второто е, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение на превръщам се в), казвам се, наричам се, представлявам (в значение на “съм”). Третото е при членуване на обръщения в м.р. ед.ч. (Подсъдимият, изправете се!). Така поне пише в "Официален правописен речник на българския език”, БАН, изд. "Просвета-София", 2012 г. стр. 22. Има и няколко правила за членуване на собствени и на едносъставни имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически обекти, които не е трудно да се прочетат на стр. 23/24. Не са никак много, повярвайте!

 Друг особено дразнещ момент е прикачването на личното окончание “-ме” при образуване на формите на глаголите в 1 л. мн.ч., напр. “говориме”, “правиме”, “ходиме”, “работиме” и т.н. То си има правила кога и това окончание се използва в 1 л. мн.ч., питайте чужденците, изучаващи български език, и те ще ви ги цитират без грешка! Още по-смешно и жалко е, когато говорещият по радиото или телевизията в един момент забрави, че трябва да ,,ме”-ка и употреби някой и друг глагол точно както трябва, според правилата. А, значи можел все пак и правилно да говори, си казваме, но позира и се лигави, воден май от същите желания да звучи по-така, като столичанин.

 Неправилна е и масовата употреба на местоименните форми за м.р. ед.ч. кой, който, някой, никой вместо правилните във винителен падеж кого, когото, някого, никого. Например:

- “Кой ще поканиш на празника си?” вместо “Кого ще поканиш на празника си?”

- “На кой можеш да разчиташ?” вместо ,,На кого можеш да разчиташ?”

- “Мъжът, който виждаш, е моят съпруг.” вместо ,“Мъжът, когото виждаш, е моят съпруг.”

- “Не казвайте на никой!” вместо “Не казвайте на никого!”

Допускат се много грешки и при често използвани думи като "конкурентноспособност” вместо "конкурентоспособност", “контролно-пропусквателен пункт” вместо "контролно-пропускателен пункт", "Нова Зенландия" вместо "Нова Зеландия", "анцунг" вместо "анцуг". И това от "най-високо място" – трибуната на Народното събрание, в официални речи на държавни ръководители, мениджъри и т.н. Толкова ли няма кой да ви каже как правилно да ги изговорите или напишете, за да не се излагате?!

 Да не говорим за оформлението на деловата кореспонденция и правописа в нея! Има си и тук строги правила и норми затова съветвам онези, които изготвят делови писма, първо да се запознаят обстойно с тях и едва след това да сядат на компютъра да ги пишат. Един неграмотно и неумело написан текст говори много за интелектуалното ниво на автора му. Не са нужни нито велики препоръки, нито впечатляващи CV-та, това само стига, за да си направи човек съответните изводи.

 Масово се греши например и употребата на малка и главна буква при изписване на учтивите местоименни форми като “Ви”, “Вие”, “Вас”, “Ваш”. Не ви ли научиха, че в официалните писма се използват именно те? Използването на главни и малки букви при изписването на различните видове съществителни, на лексикални съкращения, сложни наречия и т.н. също показва сериозни пропуски в грамотността.

 Затова апелирам всички създатели на собствена езикова продукция да имате винаги до себе си надежден справочник, към който да посегнете при съмнение за правописа и значението на дадена лексикална единица/фраза или за пунктуацията. Защо появяващите се на екран или звучащите в ефир да не си припомните правилата за правоговора, артикулацията, граматическите правила в родния ни език. Дано се въздържат от употребата на чуждици (заемки предимно от английски), защото ги слушат и гледат и хора, които не владеят езици.

 Не съм педант - съвременният български език е отворена, динамична система, която непрекъснато се променя! Но ме тревожи, че основни правила за правописа и правоговора му не се спазват, макар да сме ги учили. И ако в разговорния уличен език можем да си позволим някоя и друга волност, в обществената сфера това е недопустимо!

Автор: Маргарита Попова - старши преподавател по немски език, работи в Департамент “Езиково обучение”, катедри, “Западноевропейски езици” и “Славянски езици” на Икономически университет - Варна. Автор и съавтор е на 8 учебника.

Източник: www.24chasa.bg