Балканската пъстървата е средно голяма и изключително красива риба. Главата й добре съразмерна спрямо тялото, а устата е голяма. Има ситни зъби. Основния тон на тялото й е от светло-кафяв до тъмно-златист. Гърбът е сиво-черен, с маслено-зелени оттенъци. По цялото тяло на пъстървата са разпръснати точки, имащи най-различни цветове – жълт, оранжев, червен, черен и кафяв. Често точките са заобиколени по краищата с бяло. Гръбната и опашната перка са тъмни, напръскани с петна. Коремните и гръдните са светло-жълти, с оранжев тон по краищата; аналната перка е малко по-тъмна, с бял кант при някои екземпляри. Характерен белег за пъстървовите риби е наличието на мазна перка. Люспите са ситни, много добри закрепени. Понякога месото й е оранжево или розово. Достига тегло от 0.5 кг в реките, до 5-6 кг в големи водоеми с добра хранителна база.

 Първите риби приличащи на балканките са споменати в литературата на древногръцките философи Платон и Аристотел, за начините, по които те могат да бъдат уловени. През втори век след Хр. римляните били запознати с тази риба от римския оратор Клаодиус Аелиан, който споменал за пъстървата от Македония и за това, как те усуквали цветни пера около кука, на която хващали тази предпазлива и неуловима риба. Археологически разкопки в Швеция и Норвегия показват, че Викингите познавали Балканката и нейните навици, също така били изравяни кости от рибата и примитивни куки близо до потоци и езера. В Ирландската митология балканката била издигната дори в култ, Бан Ноама, магическа пъстърва, която плувала в свещеният кладенец на слънцето, Кил-на-Грийна, Графство Корк. Тя била невидима, но се смятало, че ако някой отпие три глътки от кладенеца, обиколи го три пъти и след това постави камък с формата на яйце на ръба на кладенеца, тя се показвала и можела да му отговори на всякакви въпроси.

 Балканката обитава горните течения на реките, а също и някои високопланински язовири; среща се в много от естествените езера на Рила, Пирин и Родопи. Задължително условие за нейното наличие в даден водоем или река, е високото съдържание на кислород във водата. Въпреки своята пъргавост, пъстървата не се мести много – миграциите й са свързани с размножаването или когато има пълноводие, като се качва нагоре по течението и в двата случая. Обикновено, в реките стои около потънали дървета, в подмолите, зад големите камъни, във водовъртежите, в бързеите и на изхода на изтичането на вира. Във водоемите обитава дълбоките, студени и богати на кислород участъци. Храни се целогодишно, като не изпада зимен сън; в реките, ако лятото е много горещо, може да изпадне в летаргия, заради намаленото съдържание на кислород, в следствие на повишената температура на водата. Замърсяванията и бракониерският риболов влияят силно на числеността на балканската пъстърва.

 Балканската пъстърва се размножава от октомври до февруари, при температура на водата от 1 до 6 градуса. За тази цел тя се изкачва до най-горните участъци на реките и потоците. През този период мъжките риби, подобно на сьомгата, се видоизменят – стават по-ярки, главата им потъмнява, а челюстите стават по-груби. Хайверът се изхвърля на части, в плитки и бързи участъци, където дъното е песъчливо или чакълесто. С помощта на опашката си, женската риба изравя малка яма в дъното, където изхвърля хайвера си, който на свой ред бива оплождан от мъжката риба. След това, пак с помощта на опашката, го зарива с едри частици пясък. Зърната са едри, като цветът им е от жълт до оранжев, напомняйки този на сьомгата. Малките се излюпват в зависимост от температурата на водата, като в началото се хранят от жълтъчната си торбичка. Броят на хайверените зърна стига до няколко хиляди. Полова зрялост пъстървата достига на 2-3 годишна възраст.

 Пъстървата предпочита да ловува и живее самостоятелно, като пази ревниво своята територия, особено, ако живее в малка река или поток. Стоейки с глава срещу течението, тя дебне и оглежда какво носи то покрай нея. Тази риба се храни с насекоми, ракообразни, личинки и ларви, червеи и малки рибки. Понякога не прощава и на собственото си поколение. Във водоемите често приближава брега в търсене на храна. Понякога пък се среща непосредствено под водната повърхност, гонейки насекоми и малки рибки. Изключително красива и атрактивна картина е атакуващата насекоми риба, изскачаща над водата. Спира да се храни само по време на размножаването си, при силно помътняване на водата и ако температурата й е много висока.

 Пъстървата се лови по всички познати начини – на плувка, дъно, с изкуствени примамки и с шнур и муха. Последният се смята за изключително удачен и емоционален способ за улова на тази риба. Важно е да се поднесе сполучлива имитация на храната, с която пъстървата се храни в конкретния сезон. В реките се търси на неголяма изкуствена примамка или муха, предимно сутрин и в близост до местата, които тя непосредствено обитава. Пазенето на тишина и внимателното придвижване са задължителна предпоставка за успешен излет, тъй като тази риба реагира мълниеносно бързо, ако се почувства застрашена. Във водоемите може да бъде търсена в дълбоките участъци или близо до повърхността, като отново се съобразяваме с периода, в който ловим. Закачена на въдицата, балканската пъстърва се бори изключително силно и продължително. Често пъти тя е победител, но срещата с тази емоционална риба доставя удоволствие, дори когато сме загубили битката. Що се отнася до вкуса на месото й, то е нежно, без излишен тежък дъх и без плаващи кости, заради което се смята за едно от най-ценните.

Източник: www.ribi.bg