Да допускат тези грешки, са склонни всички майки на първокласници. Обобщихме най-разпространените заблуждения за вас, за да могат те да не ви се случват в ежедневието на училищния живот. Защото вие сте мъдра майка!

Детето е още малко и аз съм длъжна да поема основните му задачи

 Веднага трябва да си кажете – НЕ! Новоизпеченият първокласник още от първия учебен ден трябва да почувства личната отговорност за резултатите от обучителния процес. Приготвянето на чантата преди лягане, ученето на уроците... разбираме, че много по-лесно е да направим всичко това сами. Но в този случай детето бързо ще разбере, че възрастните не му се доверяват, а следователно има възможност и да не полага старания. Родители ще поемат всички необичайни (а поради това и нелюбими) задължения. Tакава една ситуация бързо ще унищожи цялата самостоятелност на първолака. И много скоро мама ще се оплаква на своите приятелки: „Забравя си учебниците, пише си домашното до късно през нощта и някак си...”. Разбира се, трябва да се помага на ученика, но именно да се помага, като се дозира обема на помощта в съответствие с обстоятелствата.

NB! Всеки контрол трябва да бъде незабележим: тогава той няма да повлияе на самооценката на детето. Най-добре е да се окаже помощ в организацията на процеса. Например заедно с детето да се напишат паметни бележки, да му помогнете да си състави дневния режим, или да се въведе традиция: точно в 20,00 часа да се прави проверка, дали чантата е готова за следващия учебен ден.

Режимът ще се нагласи от само себе си

 Това е една от най-често срещаните грешки на родителите. Възрастните често недооценяват промените, които училището внася в живота на детето. И считат, че трябва да се действа възможно най-меко: все пак нека детето само да си определи режима през септември. Kъм новия ред трябва да се започне да се привиква още през август. Психолозите са уверени, че натоварването в училище за едно шест-седемгодишно дете по психофизиологическата тежест е равно на работния ден на един възрастен. А пълноценната почивка, правилното хранене и съблюдаването на режима са много важни за здравето на ученика.

NB! Девет часа сън са необходимият минимум. При ставането сутрин в седем час ученикът трябва да си ляга вечер не по-късно от десет, а дори и от девет часа. И за един-два дни този резултат не може да бъде постигнат. Освен това учете още в предучилищна възраст детето да пресмята и да планира времето си, определяйки си часовете за задачи и часове за почивка.

 Два месеца е средният период на адаптация на детето в училище. Някои деца са капризни, други губят апетита си, а най-впечатлителните могат дори и да се разболеят. Важно е в този период детето да получи подкрепа, да се разговаря с него за нещата, които се случват в училище. Трябва да се подчертае, че само в началото ще бъде трудно, но след това ще има много радостни моменти.

Съперничеството със съучениците стимулира детето

 Сравнението с детето, което седи на същия чин, със съседа, със сина на приятелката трябва да се превърне в тема табу. Няма нищо по-страшно за детето от това да се окаже в негативна светлина в очите на своите родители, а още повече да се окаже по-слаб ученик от Васил или Мария. Родителите трябва да се постараят критериите за изразяване на тяхната любов да станат не оценките, не резултата, а желанието и процесът: „Колко е хубаво, че сам си се постарал и си решил тази задача!”, „Радвам се, че се справил със страха си и си излязъл да говориш пред класа!”

Колкото по-натоварено е детето, толкова по-добре

 Всеки родител се стреми неговото дете да се изгради като всестранно развита личност. Но това не е повод първокласникът да бъде записван на всички уроци, които посещават приятелите и познатите на детето. Не следва чедото да бъде натоварвано „от и до”. Най-вероятно това би довело единствено до физическа и емоционална преумора. Един ден от седмицата е по-добре да бъде оставен напълно свободен, за да може новоизпеченият ученик да си почине и да има време за себе си.

NB! Когато избирате школи и уроци за детето, по-добре е да отдавате предпочитание на подходящите за него подвижни занимания – за едно живо и активно дете например би било тежко да ходи на уроци по рисуване или шахмат след учебните часове.

Детето трябва още в началото да е е наясно, че няма идеален педагог

 Правилно е да бъдеш на страната на детето си и да му помагаш в случай на конфликт с учителите. Ученикът трябва да знае, че е достоен за справедливо отношение, че не бива да бъде унижаван и обиждан – в това число и от педагога. Но не бива да се минават границите, като предварително се осмиват или осъждат учителя, правилата в училище или програмата. Мама заявява, че учебният проект е една голяма глупост, а възгледите на учителите са остарели? В тази ситуация на ученика му се налага да избира между мама и педагога. За един първокласник това е много трудно; та нали за него учителят е безспорен авторитет!?

 Ако според вас от училището (педагога, програмата) действително има какво още да се желае, сменете ги. А дребните проблеми по-добре да бъдат обсъждани без присъствието на детето. За първолака педагогът трябва да се превърне в по-възрастен, уважаван приятел, а родителите – в надежна опора.

Автор: Сара Богдановска

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.detstrana.ru