Днешният дигитализиран свят предлага на децата океани от информация. Те обменят данни, споделят, имат достъп до всякакви източници. Това е тяхната естествена среда, чиито мащаби и влияние ние не сме в състояние дори да обозрем. Дори тези от нас - родители, учители и професионалисти, които се имаме за информирани и в час с технологиите. Тепърва се изследва влиянието на тази свърхинформираност върху човешката психика, когнитивните способности, емоциите, общуването.

 Междувременно концепциите за "истина", "вярно", "лъжа", "пропаганда" се поставят под въпрос в контекста на явления като "пост-истина", "фалшива новина". Никой не може да гарантира истинността на фактите и доказателствата, важно е вече кой е източникът, кой е информационният канал, как идва информацията до потребителя. Да отсееш обективен, некомпроментиран, независим източник на информация днес днес не е въпрос на избор от къде какво да научиш, но и да осъзнаваш, че изборът ти моделира мироглед, позиции по важни въпроси, той провокира действията ти. Критичното мислене към източниците на информация е начин за оцеляване в океана от информация. Независимо дали идва от медии, партии, обществени фигури, политици - всякакъв вид авторитети. Информацията е много, разнопосочна, противоречаща си и днес тя ни влияе повече от всичко.

 Децата не се раждат с критично мислене, ние реално ги учим на точно обратното - да бъдат послушни, да уважават авторитетите, да не създават проблеми. Собственото мнение разстройва дисциплината, индивидуалностите пречат. Децата приемат и доброто, вярното - навици, умения, норми в обществото, и лошото, грешното. Волно или неволно всички възрастни оказваме такова влияние над децата (си). Ако те решат да сверят, да проверят това, на което ги учим - вкъщи, в училище или да разберат повече по техните си теми, децата се обръщат към интернет (а, не както съвсем до скоро - до книгите в библиотеката или към друг възрастен с по-голям авторитет), където ги залива толкова много информация, те се объркват и цикълът се затваря.

 Критичното мислене обаче е основано на един много изконен детски порив - любопитството, което в най-добрия случай се превръща в любознателност. Точно там започва и нашият подход да учим децата си да мислят с главите си, да работят с информация, да отсяват източниците. Да развият онзи усет, който ще попречи на пропаганда, реч на омразата, на манипулация от всякакъв произход и цел, да им въздейства. Те да се превърнат в част от масата, която всеки може да направлява, както си иска.

 Ако искате детето да има собствено мнение, да развие критично мислене и да се научи да плува в огромния океан от информация:

• Винаги изслушвайте добре детето, независимо от възрастта, когато то иска да пита или заяви нещо, което има абстрактно за него значение. Сложните мисли извън непосредствените нужди, показват, че у детето се оформя представа за свят, отвъд видимото - свят на идеи, отношения, факти. То се опитва да прави свои заключения, да изказва предположения, да извежда връзки. Тогава ние първо трябва внимателно да изслушаме и схванем в каква посока отива мисълта му, да помогнем да я формулира по-ясно, по-близко до него и евентуално да се включим на свой ред, да надградим. Като винаги си оставяме вратичка, че може и да не сме прави, да се стремим да се придържаме към факти и да сме обективни.
• Стремете се да задоволявате всякак любопитството и го окуражавайте да не спира да пита за всичко, което му е неясно. Започва се от безумните детски въпроси като защо дъждър вали от горе на долу, но зад този тип въпроси се крие необременена от неудобството, че казваш нещо глупаво, мисъл. Ние възрастните се срамуваме да задаваме въпроси, за да не ни помислят за глупави, но при децата го няма още това. Затова всеки въпрос е важен и той трябва да бъде посрещан с радост, а не с досада.
• Поощрявайте всяка самостоятелна мисъл на детето, такава, която показва неговата индивидуалност и собствено мнение. Разбира се, има граници на това поощрение, родителите сме за това, но детето трябва да чувства одобрението ви, когато аргументирано, уверено и спокойно утвърждава своята позиция. Това е неговият вътрешен компас за справедливост и може посоката да е грешна, да се покаже като грешна, но механизмът не бива да бъде потъпкван. Хвалете го, когато е остроумно, проявява чувство за хумор или изкаже някоя оригинална мисъл. Така то ще расте с добра самооценка, която винаги е в полза на увереността му като възрастен.
• Говорете с детето си за значението на информацията, нека осъзнае отговорността - как всеки може да интерпретира и да гони някаква користна цел. Без излишен патос и конспиративни теории, нека знае, че винаги има интерес, че винаги нещо се цели и за да се стига до някаква истина - дали е за домашното по Човек и цивилизации или за геополитиката, лобитата, корпоративните машинации, финансовите измами - човек трябва да рови дълбоко и да мисли с главата си.

 Критичното мислене има свой емоционален пик в пубертета, когато децата поставят под съмнение досегашните авторитети и търсят нови, по-близки до себе си. Тогава е времето, когато отношенията на доверие и близост или трайно се затвърждават, или се късат. Приемете, че като родители, вие ще сте първите, в които то ще се съмнява, бунтува. Свикнете с мисълта, че няма вече да сте готини и търсени по онзи детски начин. Говорете открито за своите недостатъци и слаби моменти. Изслушвайте критиката му към вашите решения в миналото, как разсъждава за изборите ви сега. Нека излага мислите си спокойно, без гняв.

Източник: www.hera.bg