Те са импулсивни, разсеяни и нервни, но издържат на стрес и натоварване и са в състояние да движат успоредно по няколко дейности.

 Ана е на 6 години и прави средно по сто движения в минута - вместо да ходи, подскача на куц крак, ръцете й шарят навсякъде, закача се с всеки, който мине покрай нея, обикаля на бегом цялата класна стая. Дори когато всички останали са притихнали в час. Неуморима! Разсеяна - често ще я забележите да шепне на детето до нея, докато другите са вперили взор в учителката. Обича да пее и често си тананика нещо в час, без да се притеснява, че пречи. Будно, но и безцеремонно дете.

 Васил е 5-годишен чаровник, който обича да тича и да крещи от възбуда. Груб и агресивен към останалите деца в детската градина, обича да командва. Следобед трудно заспива, върти се в леглото си и прави нещо с ръцете си, докато мине времето. Често събаря предмети. Мързелив и не внимава, когато му се говори. Не може да следва каквито и да било инструкции. Редовно опонира на родителите си и отказва да ги послуша. Тренира таекуондо.

 Седемгодишната Маргарита е красавица с дълбоки кафяви очи, които никога не се задържат на едно място. В час най-често се разсейва с небрежни рисунки в тетрадката, погледът й блуждае. Апатична към уроците. Залепена за таблета си у дома, с който не се разделя и с който запълва времето, докато чака родителите си да се върнат от работа. Често й крещят, че е разхвърляна и оставя след себе си хаос. Слаба ученичка, но с усет към цветовете.

Кое от тези три деца е хиперактивно и кое - просто едно палаво дете, живеещо в XXI век?

 Да си палав и буен, съвсем не означава, че си и хиперактивен. Границата между едните и другите е много тънка, твърдят психиатри и психолози. Какви са знаците?

 Трудно се концентрират, импулсивни са, спят неспокойно и малко, лесно се разстройват от шум, светлина, температурни промени, не се поддават на режим, рядко им се получава да следват инструкции. Много често при децата под 6-годишна възраст някои от симптомите остават неразпознати от родителите или възпитателите. С възрастта симптомите на ХАДВ изчезват, но при 30% от диагностицираните със синдрома някои от тях остават, твърди доц. Маргарита Станкова от НБУ. Характерни за “възрастните” хиперактивни според нея са непоседливост, вербална агресия, скачане от тема на тема, прекъсване на събеседника, честа смяна на работата и партньорите.

 Тестове, биомаркери, терапевтични разговори с такова дете очертават симптоми, но може и да бъдат погрешни знаци за диагноза, от която страдат милиони деца по света. Според лекари - между 3 и 7%. Обикновено за пръв път вниманието на родителите се заостря при тръгване на детето на училище в първи клас и при първите неуспехи в учебната дейност.

 Според Красен Фердинандов, психолог в Столичната математическа гимназия, в негативния сценарий за хиперактивните деца те често развиват различни поведенчески и тревожни разстройства, заболявания на настроението, обучителни затруднения, тикове. В юношеството и зряла възраст най-често съпътстващи са депресия, мания, злоупотреба с алкохол и дрога, личностова патология. Позитивната версия според него обаче е, че такива деца много повече издържат на стрес и натоварване. Много по-изпълнителни са, поемат много повече задачи. Настроени са творчески и са много спонтанни, откровени и искрени хора. Според доц. Маргарита Станкова на такива деца като възрастни им отиват артистични и креативни професии. Мнозина хиперактивни в детството си пък стават харизматични лидери според психиатърката.

Шавливият Фил

 Първото описание на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ) е направено през 1900 г. в британското медицинско списание Тhe Lancet. Там под името “шавливият Фил” се описва пациент с неизчерпаема енергия, затруднена концентрация, невнимателен и с проблеми в поведението. През 40-те години на миналия век се смята, че симптомите на ХАДВ се дължат на малки лезии в мозъка, поради което се използва терминът “малки мозъчни дисфункции”. През 50-те години на миналия век ХАДВ е наричан хиперактивен детски синдром, а през 70-те - нарушаване с дефицит на внимание. Причините за появата не са напълно изяснени. Има данни за генетична предразположеност и микроорганични увреди на мозъка, но експерти твърдят, че може да се дължи и на редица други фактори. В крайна сметка дефинират синдрома така - засяга деца между 1 и 12 г., които са твърде подвижни, имат проблем с концентрацията и вниманието, особено импулсивни са и цялата им дейност и взаимоотношения са дезорганизирани. Според лекари и психолози е сред най-често срещаните нарушения на невропсихологичното развитие в детството. Засяга 3 до 7% от децата в ранна училищна възраст.

Как да разпознаем хиперактивното дете?

 - Има много излишна енергия, постоянно говори и върти нещо в ръцете си или мърда с крака, непрекъснато се движи, не може да стои дълго на едно място, спи малко или неспокойно.

- Не може да се концентрира задълго, разсейва се, не умее да следи урока или играта. Шумове, миризми, дори собствените му мисли лесно отвличат вниманието му.

- Импулсивно е - първо говори, после осмисля казаното, прекъсва другите, докато говорят, трудно владее емоциите си. Забравя редовно вещите си,

- Не харесва дейности, изискващи психическо усилие. Трудно разбира и следва инструкции. Често чупи и изпуска предмети. Трудно участва в групови занимания.

- Трудно завързва приятелства, не спазва правилата на игрите, често не ги и довършва, понякога играе нечестно.

7 стъпки да го овладеем

1. Да се овладеят трудностите с четене, писане, материала по български език и математика.

2. Нужно е насърчително отношение към такова дете, което обикновено е отлъчвано и избягвано за контакт от връстници и възрастни заради проблемното си поведение. Ясно и категорично до му се казва какво се одобрява, какво не и какво се забранява.

3. Поведението се подобрява от режим и от ясни правила.

4. Задачите към такива деца трябва да се разделят на малки части. Например решава две задачи, следва почивка, после още една задача.

5. Справя ли се, такова дете трябва да получава награди. Ако не се справя, трябва да има санкция. Също - прилагане на едно и също наказание за системно нарушение на правило. И яснота - ако винаги го нарушаваш, наказанието винаги ще е такова.

6. Индивидуален подход от учителя - да го наглежда, да го слага по-напред в класната стая, да го пуска да излиза от класната със задача - например да донесе учебно пособие.

7. Не вярвайте на всички “лоши новини”, свързани с детето ви.

Източник: www.24chasa.bg