Да си учител, е благородна професия. А благородна професия обикновено означава, че работиш нещо без пари. Или срещу ужасно малко пари. Толкова малко, че даже катаджиите те пускат да си ходиш, без да те глобят, ако разберат, че си учител. Ама толкова малко, че даже Москов би създал отделна категория пациенти “учител”, на която лекарите да купуват уиски и чорапогащници вместо обратното.

 Та българският учител е сред най-благородните учители в света. Той не е като загнилия от капитализъм свой американски колега, който е в състояние не само да плаща своите сметки, ами и тези на цялата си фамилия с неблагородното си американско заплащане. Нито пък е като още по-прогнилия от капитализъм германски или холандски колега, който е толкова далеч от благородството, че с няколко годишни заплати си купува къща. От чисто благородство българският учител се оставя често да бъде унижаван, руган и понапляскван. Кога някой татко, кога директно отрочетата в класната стая му показват къде му е мястото. За да не накърни благородния му имидж, доскоро държавата не се намесваше много-много в подобни схватки. Сега обаче нещата се променят. Вече ще има закон, който задължава децата и родителите да уважават учителя.

 И друг път българската държава е решавала драмите си по този безкомпромисен и проникновен начин – с написване на закон. Законът, знае се, пари не струва. Не е допълнителен бюджет за образование, че да го мислиш дълго-дълго, акъл в чиста форма си е. А и децата знаят – в днешно време акълът е най-ценното, което можеш да получиш. Затова и нашата държава на акъл не се щади. До такава степен, че не се куми да го раздава. Наскоро забрани троловете със закон, за което вече писах. Даже предложих на уважаемата държава да забрани с някой и друг указ целулита и лошото време. Но това е твърде егоистично, разбира се, че образованието ни е приоритет.

  И най-вече уважението към учителите. Този закон обаче малко увисва в пространството. Би могъл да се допълни с няколко алинеи. Примерно да забранят на учителите да ядат в понеделник, събота и неделя и да се отопляват след декември. Това ще увеличи значително доходите им, посредством намаляване на разходите.

 Също така при нужда от квалификация да се пускат разни указчета. Да речем “Указ за незабавна квалификация на всички учители по биология”. Той ще постанови още този понеделник те да се явят в училище осъвременени с поне две нива. Представяте ли си какво бъдеще го чака образованието ни? Всички даскали ще са уважени, стройни, закалени и квалифицирани. А не като сега – само уважени. Във всички смисли на думата. Все пак нека не забравяме и че българите не обичат да спазват много-много законите, така че нека да се вземат резервни мерки.

 Нека да се въведе курс по уважение и за учителите. Да ги обучат как се уважават родители биячи, родители с пари и връзки, и родители с надарени деца. Бокс, жиу-жицу и малко лека атлетика – спринт и бягане с препятствия, на първо време вършат работа.

Освен за курса министерството на образованието може да помисли и за специален пакет

  “Бърза помощ за учители”, която да се дава на всеки новопостъпил в лоното на благото дело даскал. Какво трябва да съдържа един такъв пакет?

• Ваучер за съответните карате курсове, в които ще ги научат на уважение;
• Пакетче с най-необходимите медикаменти;
• Йод и риванол за ожулени колене за децата в основното училище, бинтове за ожулени кокалчета на пръстите за ученици в средното, които не уважават учителя си, килограм диазепам за всички останали;
• Биографията на Едуард Сноудън и еднопосочен билет за Албания плюс изкуствени мустаци, в случай че на някой благороден даскал му хрумне да се закача с наркомафията в училище и тя се ядоса;
• Българо-турски и българо-цигански речник, за да се разбира с мешеретата, ако преподава в по-отдалечен от столицата район;
• Кирка, лопата, бояджийски четки и няколко отвертки за належащите ремонти;
• Разрешително за такси, за да уплътнява времето през ваканциите и да изкара пари за тези належащи ремонтите;
• Наръчник за диетата на д-р Емилова, за да се справят с неяденето в определени дни от седмицата;
• Снимка на лаптоп, за да знае как изглежда;
• Снимка на пържола, за да знае как изглежда;
• Снимка на морето, за да знае как изглежда;
• Снимки на всички министри на образованието, за да знае на когото да благодари;
• Пушка.

Автор: Lola Montesqieu