Седмицата след Сирни Заговезни народът ни нарича Тодорова неделя, Тудурска,  Кукерска… Ще се изненадате още колко наименования има този период. Всяко от тях е свързано с определени вярвания, представи, обичаи.

 Според народните представи през Тодоровата неделя нощем излизат „таласъми и караконджовци“. През цялата седмица се спазват редица забрани, които важат предимно за жените. Младите девойки не бива да закъсняват вечер, за да не ги нападне някое от изброените тъмни създания. Не бива да се използват бухалки, не се оре и сее, за да няма гръмотевици и градушки през лятото. Не бива да се изработват мъжки облекла, не се пере и не се сушат дрехите. Тодоровата неделя е свързана със спазване на строг пост. Всички тези ограничения обясняват и защо се нарича още Тримирна или Гладна неделя.

 Освен общите забрани, всеки ден от Тодоровата неделя има своя обредност и характерно име. Песи понеделник или Кукеровден – в някои краища на страната този ден е свързан с ритуали за предпазване на кучетата от бяс и с карнавални шествия. Люлеенето на кучета се нарича още „тричане“. Момците излизали извън селото на място, на което предварително са приготвили люлка. Всяко куче залюлявали три пъти – вярвали, че така няма да хване бяс. Много важен обичай на този ден е ходенето на кукери. Подобни маскарадни шествия се правят и в други моменти от празнично-обредния цикъл. Важно е да се знае, че техните обиколки също имат предпазен характер и осигуряват плодородие и благополучие. Забраните във вторник предпазват от суша, глухота и устрел (лош дух, който напада човека, лекува се с баяне). На някои места жените месят хляб, кадят го и излизат на двора. Разчупват го на дръвника и канят дъждовните облаци да дойдат на гости и да си хапнат, а през лятото да се върнат с дъжд. Другаде мажат хляба с мед, хвърлят залък на покрива – за облаците. Останалата част разпределят и разнасят – на нивата, на реката (от която се вярва, че дъгата пие вода), на хармана. През т. нар. Луда сряда ритуалите са за предпазване от психически болести. На Въртоглав четвъртък не бива да се навива прежда, да се работи на чекрък и да се извършват дейности, свързани с въртеливи движения. Вярва се, че това предотвратява „въртоглавие“ (или както го наричат още шемет, зашеметяване) у хора и животни. В петък жените не бива дори да хващат вретено… И така, до идването на големия празник в събота – Тодоровден.

 Характерната обредност приобщава Тодоровден към поредицата обичаи, с които народът ни изпраща зимата и посреща пролетта. За честването му има запазени сведения още от ранното Средновековие. Денят е наречен така в памет на Тодор Стратилат и Теодор Тирон. Във фолклорните представи те са обединени в образа на свети Тодор. Според поверието свети Тодор забива гореща главня в земята и я затопля. След това съблича деветте си кожуха и отива при Господ, за да го помоли за лято. Светецът язди на бял кон и се счита за покровител на конете. Затова празникът му се тачи от всички българи – за здраве и добър приплод при конете. На тях са посветени формите и наименованията на обредните хлябове – „конче“, „копито“, „подкова“. Денят се нарича още Конски Великден.

 Традиционни са конните надбягвания (кушиите), които се организират и до днес. Някога всяка фамилия извеждала своите коне, окичени със здравец и първите пролетни цветя. Докато мъжете приготвяли седлата и пр., жените пеели: „Свети Тодор коня кове сред ливади на зелено…“ След състезанието, всички заедно се завръщали в селището. Най-отпред яздел победителят. След това момите и момците правели голямо хоро, а в центъра му оставали конете и ездачите. Стопанинът на коня, който е „надбързал“ всички, приемал в дома си гости, които черпел с вино. На този ден празнуват и булките, които са се омъжили през зимата. За тях се правели специални краваи. Всички близки на младата невеста й подарявали такъв кравай с пожелание за много и здрави деца. Здрави и пъргави като жребчета.

Ето няколко интересни факта за празника:

1.Тодоровден няма постянна дата – този празник се отбелязва първата събота след началото на Великите великденски пости. Датата на празнуването му, както и тази на Великден, се определя спрямо лунния календар.

2. Свети Тодор е събирателен образ на двама Великомъченици – през март християните почитат паметта на Свети Тодор, чийто образ през ранното Средновековие е обединил култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. 

3. Свети Теодор Тирон спасил християните от оскверняване. Легендата разказва, че император Юлиан Отстъпник поискал от православните християни да ядат идоложертвена храна по време на Великденския пост. Императорът наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолските жертви всички постни храни на християнския пазар и по този начин християните, макар и незнаейки, да се осквернят. Градоначалникът изпълни заповедта. За заповедта на Юлиан знаел и Свети Теодор Тирон, който отишъл при цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. Свети Теодор казал на Евдоксий през тази седмица християните да си приготвят единствено варено жито – коливо.  Предупредените християни не си взели никаква храна от пазара и затова всяка година почитат светеца от благодарност. 

4.Тодоровден е и празник на конете – този ден се празнува основно за здравето на конете и затова се приема като празник на коневъдството и конния спорт. 

5. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. 

6. За Конския Великден са характерни и организирането на конни състезания – кушии, като победителите се награждават. Спечелилият кушията обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. 

7. На Тодоровден трябва да се свари жито, което да бъде благословено в църквата.

8. Интересен обичай е запазен в поповското село – Садина: Там празникът започва с литургия в храм „Света Троица“, отслужена от архиерейските наместници на Поповска и Разградска околия. Всяка година в селото се пресъздава ритуала по предаване на конската опашка, известна като първото българско знаме от времето на Хан Аспарух. Най-старият коняр в селото предава опашката на най-малкото момче, което ще се състезава в конното надбягване.

Източник: www.bnr.bg