Един мъдър приятел беше казал: “Покажи ми къде прекарваш времето си в интернет и ще ти кажа какъв човек си.” Замисляйки се над тези думи, реших, че е време да споделя с Вас живия си интерес към психологията и по-специално една тема, която нашумя много напоследък. Човешкото (под)съзнание за необятно поле от навързани мисли, емоции, случки, фантазии и изкривени реалности. Прави ми впечатление колко лесно е да диагностицираш някого, базирайки се на различни симптоми, претърпени трансформации в детството, неизживени младежки години или болезнено потиснати комплекси.

 Нарцисизмът (или иначе казано NPD – narcissistic personalty disorder) се счита за сравнително “модерна” болест, защото в днешно време много хора си създават фалшив образ, който поддържат с цената на всичко (т.нар. False Self). Обществото налага да бъдем “уникални”, “различни”, “силни характери”, “професионално реализирани”, “добри майки” и много други етикети, които лесно се отлепят от нас, като стари, пожълтели етикети от празни бутилки…

Защо нарцисизмът е толкова популярен в днешно време?

# Стремежът да бъдем различни

Както написах преди време: стремейки се да бъдем други, много често оставяме на заден план единственото нещо, което ни отличава от всички останали – фактът, че сме себе си. Неподправени, натурални, нестрахуващи се. Нарцисистите забравят кои са, защото не могат да изпитват обич и състрадание към себе си. След което се превръщат в онези, които “трябва да бъдат”, забравяйки за истинската си същност, дълбоко затисната и задушаваща се под възглавницата от илюзии.

# Неспособността да приемаме критики

Кой каза, че трябва да сме перфектни? Дали родителите, съучениците, колегите или приятелите – все някъде там, макар и за минути, сме се почувствали несигурни и недостатъчно добри. Нарцисистите се “раждат” от нестихващия стремеж да бъдат най-добрите, най-безупречните, поставени на пиедестал – един несъществуващ връх на доминантност над другите. И да накажат всеки един, който си позволи да оспори тяхното величие.

# Нестихващото желание да имаме повече

Повече пари, по-хубава приятелка, по-богат съпруг, по-мощна кола, по-интересни преживявания, повече власт, повече, повече и още повече… Водещи парадоксално към все по-малко: по-трудно задържащо се внимание, по-малко истински приятели, по-малко ценно време със семейството, по-малко желание да се свържем със себе си, с природата, с духовното.

# Огромната паяжина от условности

Използваме, за да не бъдем използвани; обичаме, за да бъдем обичани; даваме, за да получим. Всяка красива опаковка идва с ненаписани условия, които следва да бъдат спазвани. Нарцисистите възприемат хората като инструменти, които могат да им бъдат полезни, с цел постигане на поставените цели.

# Заблудата за това, което заслужаваме

Един от основните признаци, по които можете да разпознаете всеки нарцисист, е непрестанното усещане, че всеки му е длъжен. Длъжни сте да го обгрижвате, да му обръщате внимание, да галите егото му, да го разбирате, да премълчавате лошото му отношение и да се съгласявате с всички негови избори. Не е толкова трудно да попаднете в мрежата на нарцисист, както и Вие самите да се превърнете в такъв. Опиянението, че заслужавате повече от това, което получавате, е токсично, но и толкова очарователно в същото време, нали?

# Безкрайните очаквания

“Нищо не очаквам и пак съм разочарован/а.” Изхождайки от предходния аргумент, стигаме до любимата ми тема за очакванията. Нарцисистите живеят с предубеждението, че всеки около тях чете мислите им. Те, от своя страна, не изпитват ни най-малкото желание да четат чуждите, просто защото не ги интересуват. А би трябвало да не е така – емпатията и желанието да разбереш и опознаеш отсрещната страна е важно комуникационно (и човешко) умение.

# Неумението да признаем, че грешим

Модерно е да си прав, особено когато искаш да покажеш на своя събеседник колко по-добър си. Но защо е толкова необходимо да излезеш прав от ситуацията, и когато сгрешиш, те е страх да си признаеш? Липсата на толерантност и подигравателното самодоволство са две основополагащи причини хората да развиват нарцисизъм в себе си. След което те се превръщат в по-затворени и не си признават, когато грешат. Цикълът се повтаря до безкрай… Или както написах онзи ден: Можеш да бъдеш или прав, или щастлив. Избирай внимателно.

# Екстремната нужда да се чувстваме полезни

Егото се подхранва от чувството за полезност. Всяка помощ, съвет, препоръка всъщност не представлява алтруистична проява, а реално задоволяване на личностното желание да се почувстваме по-добри. Дали в собствените си очи или в онези на другите – това е без значение. Всяка безкористна проява, която е направена гласно, е проява на егоизъм. За истинското добро не се говори и не се пише. То се прави.

# Забавните нахакани персонажи от филми и книги

Кино индустрията налага образи, които се харесват от широката аудитория -доктор Хаус, Дон Дрейпър, Ханк Мууди, Шерлок, Ханибал, Франсис… Какво е общото между всички тях? Харизматични, чувстват се по-добри/по-забавни/по-интересни от останалите, налагат мнението си, зачитат само своите собствени правила, с една дума: нарцисисти. Когато човек осъзнае колко много се прекланяме пред егото на несъществуващи герои и как попиваме от околната среда желанието да сме “отгоре”, неспособни да признаем, че сме хора като всички останали, разбираме колко сбъркана е цялата система.

# Заблудата, че ще бъдем по-добре без…

Изграждането на фалшив образ (слагането на маски, предпазването от неловки ситуации, грижата за егото) много често води началото си от уязвимост в ранните години на оформяне на Аз-а. Когато имаме нужда да се защитим, създаваме високи стени около себе си, трудни за прескачане и още по-трудни за събаряне. Убеждаваме се, че когато някой си тръгне от нас, всъщност не ни заслужава; когато обидим близките си, уж те са започнали първи; когато сме себе си, ще бъдем непременно наранени. Истината е, че всички хора, с нарцисистични наклонности или не, сме уязвими. И само когато осъзнаем, че признаването на този факт е проява на сила, можем смело да заявим, че сме свободни.

Самовлюбени или не, истински или не, уникални или не, има едно нещо, което обединява всички хора: стремежът да бъдем щастливи. Затова преди да критикуваме, отхърляме, ненавиждаме и отричаме убежденията на някого, можем да се опитаме да разберем, приемем и простим. След това да повторим.

Източник: www.simpatichno.com