Музеят на образованието в Габрово е единствен по рода си в България. Помещава се в сградата първата българска гимназия – Априловската. В пет експозиционни зали се проследява развитието на българското образование от създаването на славянската писменост до съвременното обучение – 90-те години на ХХ в.

 Първата зала обхваща периода от IX в., когато била създадена славянската писменост, до 1835 г. Тук могат да се видят и писмените опити на българите още преди създаването на кирилицата. Най-популярната форма на обучение до 1835 г. е килийното и взаимното училище. От този период са запазени много интересни пособия за писане. Втората зала е посветена на новобългарската просвета и образование в периода от 1835 г. до Освобождението на страната през 1878 г. Това е времето, в което българското образование започва да се развива бързо и да мери ръст с европейското. В този период просветата се финансира със средства и дарения на народа. Отварят врати много класни училища, както и няколко гимназии и специализирани училища. Благодарение на запазените уреди от кабинетите в Априловската гимназия, както и с дарения от страната, в музея е направена възстановка на кабинет, като са изложени едни от най-запазените и интересни учебни помагала от онова време. Тук може да види интересен уред, наречен телурий, който се е използвал в часовете по астрономия. Третата и четвъртата зала обхващат периода от 1878 г. до края на ХХ в., в който българското образование приема наследството на възрожденските учебни методи и успешно ги съчетава със световните практики. Образованието достига до всички слоеве от населението и България се нарежда на първо място по грамотност на Балканския полуостров. След Втората световна война в училищата и висшите учебни заведения силно влияние оказва социалистическата идеология и съветската педагогическа система. В края на ХХ в. се появяват и първите частни училища и университети. В последната пета зала в музея е направена възстановка на взаимно училище. Класната стая е възпроизведена до най-малкия детайл, включително и т.нар. „затвор” – помещение за наказание на провинилите се ученици, което се намирало под учителската катедра.

  Прекрачили прага на Националния музей на образованието, посетителите стаяват дъх пред първите дивити и писала, открити у нас, пред оригиналните издания на „Рибния буквар” на Петър Берон, пред скромната, но разлиствана от много любознателни ръце „Аритметика и наука числителна” на Христаки Павлович. Камбанката на Габровското училище, която в миналото е призовавала будните ученици към знание и мъдрост, редом с глобуса на Неофит Рилски и печата на Васил Априлов днес разпалват в нашите съвременници любов и преклонение пред първите школски светини, с които нашата просвета и книжнина мерят ръст с „европианските народи”.

 Пристъпили в тихата одая на килийното училище и във „взаимното” школо на даскал Неофит Рилски, гостите на музея, докосвайки калема, таблата и перото,  узнават, че в ония отдавна отминали времена думите „учител” и „училище” са били святи за българите. Тук, в музея, младите хора  откриват кое е онова свещенодейно тайнство, подтикнало тогавашните ученици към добродетелност, учение и мъдрост и  разбират, че макар и под робство, по образованост българите не отстъпват на останалия европейски свят. Попадайки в една твърде нетрадиционна обстановка, посетителите влизат в пряк досег с музейните експонати и отнасят незабравими спомени. Подобно емоционално въздействие оказват и останалите възстановки в музея – на „Кабинет по природни науки”, представящ колекция  уреди и апарати от първия кабинет по физика в България, оборудван от Иван Гюзелев в Априловската гимназия; възстановката на класна стая от 20-те - 70-те години на ХХ в., която респектира със строгата си подредба и възстановката на „Детска градина от края на ХІХ век”, предназначена за най-малките посетители.

 На разположение на посетителите е богатата видеотека с филми в помощ на учебния процес. Занимателните уроци във възстановките на музея и игрите със състезателен характер са нестандартен начин за придобиване на знания по история на българското образование. Още с откриването на експозицията се ражда инициативата „театър в музея”. През годините са реализирани поредица театрални постановки с актьори от ДТ „Рачо Стоянов”  и ученици от габровските училища: спектакъл по „Рибния буквар”, „На  театър в музея”, „Делах благодетелям”, „Старото школо разказва”. Ежегодно музейни специалисти участват със свои разработки в международни, национални и регионални научни сесии и конференции. През 2014 г. с любезното съдействие на Министерството на образованието и науката започна дигитализацията на музейния фонд, което улеснява достъпът до музейните ценности. Съхранявайки традиционния си облик музеят продължава да се утвърждава като място за изява на потребности и способности сред младите хора в страната и чужбина.

Източници: www.bulgariatravel.org  www.clib50plus.bg