Великден е най-светлият и най-важният празник в православното християнство. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божия Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

 Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през далечната 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Това е денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник. Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики. На Велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, почистват се оборите и се изгаря сметта. През Великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо те се преброяват; обикновено в най-многобройните фамилии те стигали до 500-600 броя, защото се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. Разбира се, в днешно време изобщо не може да се говори за такова голямо количество яйца, но все пак би следвало да се предвиди, че децата ще поискат да занесат и в училище, а и по съседски се разменят най-красиво боядисаните яйца. За да се направят великденските яйца, те най-напред яйцата се измиват и стипцосват — с вода и пепел, за да не останат петна. В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото яйце стопанките правят кръстен знак върху челото на децата, а после и на всички останали от семейството. В четвъртък се подновява и квасът (квасец, маята, която после през цялата година се използва за месене, разтворена във вода).

 На Велики петък (Разпети петък) също не се работи: тогава се месят обредните хлябове и козунаците и се шарят (пишат, рисуват) яйцата. Шарките са символи за здраве, любов, уважение и радост. От Разпети петък до обеда на страстната събота не се яде нищо. В полунощ на съботата срещу неделя, т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!" — "Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком в къщи. В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца. Следобеда момите начело с новата кумица отиват на определно място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:

Зелена равна морава

заман ми бъди зелена

като през празна неделя

и Великата събота.

Пофалил ми се Великден,

с червени яйца Великден,

Гергьовден с вакли агънца,

Петровден с крехки пиленца...

В срядата след Великден (Светла сряда) в някои райони момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:

Маро лишанко, говедар те либи,

ще ли дойдеш да го земнеш?

Не ща го, мамо, не ща го...

 Дружината минава и през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата. Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии. Според традиционните вярвания Велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни (за залюбване и за разлюбване). На този ден всяка жена, ако е бездетка или е на 50 години, може да стане магьосница. Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самия Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки в ръка пари или нещо ценно и ако е праведен, ще го получи. Великден бележи края на големите пости.

 Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране на християнска и езическа традиция в нашите земи. Великден е изцяло християнски празник: митологичната му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този й елемент я "сродява" с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда. Така християнската митологична схема "рамкира" езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те от своя страна маркират края на преходния период. Тайнството на Великден посредством Божията промисъл съумява да хармонизира в себе си най-важните за вярващия човек идеи: идеята за възкръсването на Бога, възкръсването на природата и "възкръсването" на човешкото общество - чрез включването на новото поколение в родовата памет и предаването на обичаите и вярата на нашите деца.

Източник: www.kulinar.bg