От въвеждането на външното оценяване и матурите ни вълнува въпросът за кого всъщност са необходими те и как трябва да се тълкуват резултатите от тях. Има няколко хипотези за това:

1. За МОН, за да може да се ориентират в образователното представяне по региони и училища и евентуално да предложат стратегически решения за подобряване на резултатите там, където те са ниски. Под стратегически решения нямам предвид закриване на училищата, показали ниски резултати, а по-скоро решения за педагогически услуги, подкрепа за семействата на изоставащите и застрашените от отпадане ученици, подкрепа и консултиране на управленските екипи за подобряване на учебния процес, както и гъвкави учебни програми.
2. За учителите – като проверка на уменията им да организират и провеждат учебен процес и като възможност да идентифицират свои силни страни и дефицити, които евентуално да развиват. Дали матурите са насърчаващ, или обезкуражаващ фактор за професионалното им развитие, могат да отговорят само те.
3. За родителите – като потребители на образователни услуги и като данъкоплатци – да разберат, че държавата изразходва парите им разумно и в полза на децата им или като компенсация за отделените средства за заплащане на частни уроци и усилията, които полагат за облагодетелстване на жизнените перспективи пред децата си.
4. За учениците – като механизъм за самооценка и оценка на възможностите им, обратна връзка и удовлетворение от положените усилия, ориентир къде са те сред връстниците си и накъде могат да продължат.
5. За местната власт – като механизъм за стратегическо планиране на нивото на местната власт – къде стоят нашите деца спрямо другите общини – как общинската власт може да подкрепи по-качествено образование на местно ниво, кои са приоритетите в общинските стратегии за средното образование.
6. За всички заинтересовани страни – да се огледат спрямо ролите, отговорностите и властта, които имат, и да потърсят онези решения, които ще допринесат за по-качествено образование на децата.

Какво говорят цифрите? Тъй като резултатите от матурите са цифрови, следващото ми чудене е как трябва да бъдат тълкувани цифрите. Някои хипотези.

Дали зад високите оценки стоят:
– мотивирани родители, готови да финансират допълнително образованието на децата си, говорещи уважително за учителите и училището;
– целенасочени, всеотдайни и постоянно търсещи учители, отдадени на професията си;
– мотивирани и целенасочени деца, полагащи усилия да откриват и развиват своите способности;
– читави училищни ръководства, подкрепящи образователните процеси в поверено им училище?

Какво стои зад ниските оценки?
– родители в неблагоприятно социално положение, които се грижат за оцеляването на семейството;
– изгубили мотивация и прегорели в професията учители, преподаващи набързо уроците от учебника – без загриженост и връзка с децата, натоварени повече с административни задължения, отколкото с грижа за собственото си професионално развитие;
– затруднени ръководства, поставени пред множество системни трудности да отговорят гъвкаво на потребностите на децата в сложния контекст, в който работят;
– объркани деца, трудно ориентиращи се в изискванията и познанието, с които се срещат в училище?

 Няма ясен отговор на всички тези въпроси. Но има ясни индикатори, че проблемите в образователната система се задълбочават и предлаганите механизми, сред които е външното оценяване, не водят до тяхното решаване. В Ирландия казват, че няма неспособно дете – има негъвкава образователна система. Какво бихме казали за България? Според данни на Националния статистически институт средногодишно 2-3% от учениците напускат преждевременно образователната система. Особено сериозен е проблемът с високия дял на незаписаните  в училище деца. Нетният коефициент на записване във възрастовите групи 7-10 г. и 11-14 г. почти без прекъсване намалява след 2007 г., за 2011-а той е 80,6%. Тези отрицателни тенденции се потвърждават и от данните от последното преброяване на населението през 2011 г., според които младежите във възрастовата група 20-29 г., които никога не са ходили на училище, са 15 200, незавършилите начално образование са 15 446, тези само с начално образование са 41 873 (4,27%), а основно имат 130 134 младежи, или 13,28%. Като прибавим към тях и децата, които не са се явили или са получили слаби оценки на матурите, се оформя сериозна група българи с неблагоприятна прогноза за живота. Система, която не дава качествено образование, само допринася за задълбочаване на неравенството на нацията ни спрямо другите нации – неравенство като компетенции, самочувствие и житейски перспективи.

Aвтор: Марияна Георгиева, магистър по психология и педагогика във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"

Източник: www.myvelikoturnovo.com