В миналото неотменна част от трапезата за Великден са били великденските обредни хлябове. "Днес всички свързват великденската трапеза с яйцата и козунаците", казва Иглика Мишкова, етнолог и уредник в Етнографския институт с музей при БАН. "В миналото обаче не са се правели козунаци, а специални хлябове. Всички тестени изделия са носели и различни наименования", обяснява Мишкова. Тъй като приготвянето на хлябовете е свързано с боядисването на яйцата, те се замесват на Велики четвъртък или на Разпети петък, но най-често в съботата преди големия празник, наричана Душна събота (на Душната събота жените носят на гробищата от яйцата и хлябовете). Хлябовете се приготвят от младия квас, пресято бяло пшенично брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста, в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея. Наричат се кравай, кукулник, паска, пита, турта, яйчелник, колак, пармак, кукла, боговица, каниска... Формата им е най-различна: кръгли, елипсовидни, продълговати, като плетеница или различни скулптурни фигури (конче, крава, змиорка, кола, хамбар и др.). Повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса – соларни символи, растителни елементи, кръстове; бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица. В центъра на специални великденски хлебчета се е слагало винаги по едно червено яйце. Те са се подарявали на първия човек, който дойде на гости на Великден. Подобни хлебчета са се правели и за малките деца и обикновено тях са наричали "кукла". За разлика от приготвянето на великденските яйца при месенето на великденските хлябове момите напълно отстъпват място на своите майки. Това не означава, че по-големите моми например не са знаели да месят или пък да направят един великденски хляб, чиято форма им е била позната още от ранно детство. Но месачките на обредните хлябове за Великден са омъжени жени предимно млади невести и по-рядко възрастни жени. С приготвянето на великденските хлябове омъжената жена налага и сакрализира своя социален статус като стопанка на дома и на трапезата. Дори и за обредното посещение на момичетата при "кумицата" им от Връбница на Великден пак майките или бабите на тези момичета са действителните месачки на носените от тях хлебчета за "кумицата".

 Основният материал за приготвянето на великденските хлябове, както и изобщо на обредните хлябове, е чистото пшеничено брашно. Неговата употреба не е въпрос на предпочитание от страна на месачките, нито пък е въпрос на материално благосъстояние. Използването на чистото пшеничено брашно за обредните хлябове е задължително изискване. По същия начин стои и въпросът за замесването на великденските хлябове с квас. Пшениченото брашно и квасът са основните съставки на тестото за месене както на великденските, така и на редица други обредни хлябове. Добре известно е, че всяка месачка си измива ръцете, преди да започне да замесва  тестото за даден хляб, независимо дали той е необреден (обикновен, ежедневен) или обреден. Изискването за измиване на ръцете не се е наложило само от хигиенни съображения, то е във връзка и с култовото почитане на хляба у народа. Така че измиването на ръцете не може да се посочи за специфичен момент от технологията на приготвяне на обредните хлябове. Това изискване е още по-малко специфично при замесването на великденските хлябове, чието време на приготвяне съвпада с времето на задължителното изкъпване на всички преди празника, което пък от своя страна е обредна предпоставка за изпълнението на някои други дейности, като преобличане в нови или чисти дрехи, участие във великденските хора и момински игри, правенето на люлки и т. н. Необходимо изискване при замесването на великденските хлябове е месачката да бъде облечена с някаква дреха от нейната невестинска премяна. Това изискване също не е специфично за приготвянето на великденските хлябове. То е типично при замесването на почти всички обредни хлябове. Други практики, свързани със замесването на великденските хлябове, са нарочното пресяване на пшениченото брашно и поставянето на зеленина в тестото по време на втасването му. Пластичното оформяне на великденските хлябове, както и на всички останали обредни хлябове е ръчно и с помощта на съответен инструментариум. Прякото участие на ръцете по правило е най-активно.

 Наричат ги колак, кравай, боговица или пармак. Названията на великденските хлябове са се наложили като термини в зависимост от формата и предимно от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други видове обредни хлябове. Такива са например названията: "колак", "кравай", "боговица", "пармак", "кошара", "кукла", "каниска". Независимо от универсалността си тези названия в случая са съчетавани почти винаги с прилагателното "великденски". То е, което придава на самите названия съответната конкретност, а оттук и съответната определеност на именувания хляб, т. е. че е правен за Великден и с вмесени в него яйца. Една друга част от названията на великденските хлябове са в пряка функционално-семантична връзка с тях. Такива са названията: "яйченик", "кукулник", "конка", "комколник", "разговялка", "вилидняк", "спредавци", "препаска", "свободен кравай", "кръсничен кравай", "чурек" и др. Конкретността на тези названия пояснява в една или друга степен функционално-смисловата същност и предназначение на великденските хлябове, както и някои техни пластични особености. Основните структурообразуващи елементи на великденските хлябове са пшениченото брашно, квасът и яйцата. От семантична гледна точка тези елементи са тъждествени помежду си, защото съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението.

 Козунакът е една от по-новите традиции за Великден. По традиция козунакът не е типичен за Православието. Козунакът навлиза в България едва в периода 1915-1920 г. Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Според разпространеното схващане, историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай. Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година.

Източник: www.vestnikataka.bg