Лазаровден и лазарските ритуали предвещават неделния ден, в който се празнува вторият голям християнски и народен празник преди Великден – Цветница. На този ден се отслужва молитва и се благославят върбови клонки, символизиращите палмовите листа, с които хората са застилали пътя на Иисус към Йерусалим. От върбовите клонки се сплитат венци, които вярващите отнасят по домовете си за здраве.
В народните вярвания Цветница се възприема като празник на пролетта, когато природата ознаменува своето ново начало. Затова на този ден се почитат цветята като символ на началото на новия живот. В българските народни песни цветята често са възпявани. Едни заради тяхната лековитост, а други защото служат против уроки и пазят от зли очи. Ето защо на този ден празнуват тези, които носят имената на цветя, растения и дървета. Сред именниците на Цветница са Албена, Биляна, Венета, Венцислав(а), Здравко/Здравка, Ива, Калин(а), Невен(а), Ралица, Цветан(а), Явор(а), Ясен(а).
Религиозният празник се свързва с тържественото посрещане на Иисус в Йерусалим, в дните преди еврейската пасха. Влизането му в града на магаре, показва, че той идва с мир и приятелство, т.е да служи на хората. Хората знаели за неговите чудеса и за възкресеяването на Лазар и осеяли пътя му с цветя, върба, здравец, маслинови, палмови и лаврови клонки. Посланието на Христос било - мир, любов, победа. Всеки искал да се докосне до него, до онзи които е благословен, който идва в името на Господа. От III век до днес се празнува.
В народната представа празника се възприема празник на цветята, раждането на нов живот, младостта. На този ден, както и Лазаровден момите отвоюват своето място в живота.
На този ден се ходи на църква с цветя и върбови клонки. На тръгване всеки взема от осветените в църквата цветя и ги носи в дома си, като ги поставя под иконата. Осветените цветя се използват за баене против уроки и болести на децата и животните. Известен е обичая кумичене. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят върба, цветя или малко хлебче - кукла. Момите играят и пеят специални писни за предпазване от змей и неговата любов. След това застават на брега на реката или на моста и пускат китка и парче от "куклата" по течението на реката. Ако тръгнат бързо по водата е знак за скорошно задомяване, а ако останат на място, сватба не се предвижда.
Китката или хляба, на която лазарка излезе първи, става кумица. След кумиченето девойките пеят песни за любов и брак, вече не се боят от змея. Връзват люлки, като първа се люлее кумицата. Празникът завършва в дома на кумицата. Символите на празника са цвете и змей.
цвете - символ на пролетта, растежа и красотата, на младостта и радостта. В българската народна песен са възпети различини цветя: божур, ружа, трендафил и др. Едни цветя са лековити, други момински или магически.
Лековити – божур, иглика, невен – пазят от лоши очи и уроки. Червеният цвят на божура се свързва със здравето и младостта.
Магьоснически – тинтява, росен, перуника, омайниче и други, разделят, отбраняват или привличат. В библейската символика цветята са знак за преходност, надежда за възкресение, за вечна пролет. Често се свързват с определен светец.
Змей - обикновено живее в горите, пещерите, вън от селото, в езеро или извор. Змеят лети в облаците и е символ на тъмнината и небето, дъжда и водата. Притежава голяма сила - с едно духване изважда и най-големите дървета, отнася любимата си. Змеят се влюбва в най-личната мома, но я прави нещастна, защото независимо дали ще я отнесе от хората или ще я остави сред тях тя умира. Той използва прикрието на нощта и тогава се явява като красив момък. На залюбената от змей девойка не се позволява да се къпе, реши, да се пременява, да ходи на хорото и кладенци. Тя може и знае всичко, но нищо не казва, защото змеят и е забранил. Ако змеят разбере, че родителите са решили да омъжат девойката, той я отнася със себе си и повече никой не я вижда. Смята се, че сватбата със змея е равна на смъртта.
Любовта на змея трябва да се лекува: чрез пиене на "змеева билка", баене, да се прекадява с билки. Залюбените от змей мома или момък не живеят дълго. Змеят също може да закриля и да помага на хората. Ако някъде настъпи дълга и мъчителна суша, значи че в околността се е заселил чужд змей.
Цветница е празникът, след който истински започваме да усещаме уханието на пролетта с всичките цветове, които тя ни предлага. Това е моментът, в който природата окончателно се събужда за нов живот, а заедно с нея и ние започваме да усещаме насладата от все по-дългите дни и емоциите, с които ни зарежда тяхната топлина. Цветница е празникът, с който започва сезонът на благоденствието.