В събота преди Петдесетница, църквата извършва заупокойна панахида за душите на умрелите. Този ден народът нарича Черешова задушница, но също така Спасовска задушница, Русалско или Спасовско одуше. В църквата християните измолват прошка за душите на техните починали близки. Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените подобно на Великден отново боядисват червени яйца. На места това се случва още на Спасовден и в подавката има череши, освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст.
Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат, за да не я смутят. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, прелива се с вино или вода, пали се свещичка. Нашите предци нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става след като първи "опитат" от черешите покойниците.
На следващия ден е Петдесетница - петдесети ден от Великден и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се за деня, в който е създадена Христовата църква.
На Задушница на гробовете се кади с тамян, пали свещи и оставят цветя. Свещта е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. Каденето с тамян е "за да избяга злото" и колкото е по-голям пушека толкова по-далеч ще избяга то. По време на Задушница се правят общи трапези. Първата хапка се слага на земята а първата глътка вино се изсипва на земята с думите "Бог да прости". Смята се, че ако по време на общите трапези около масата зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, съседи, близките дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати. Някъде вярват, че на Задушница покойниците идват на нашата трапеза за да се нахранят и за това на масата обикновено се оставя празно място. Това е и причина първата глътка са се излива и първата хапка да се изхвърля - за да се нахранят.
В някои краища на България при помените на Задушница, съседите си раздават сол и брашно, за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така както брашното и солта. В някои къщи пък първо давали от приготвеното жито на кокошките "за да не умре друг от къщата" - наричали го "коливо". Помените каквито и да са те са забранени от Игнажден (21 декември) до Ивановден (7 януари), през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя. Всеки за раздавка може да подаде това, което има и иска. Най-прието е да се дава варено жито, пита, вино - символизиращи Възкресението, плътта и кръвта на Христос, а също и плодове и сладки. Важно е да се отбележи, че раздавки не се оставят върху гроба на починалите, защото те са предназначение за живите - за да спомнят с добро в молитвите си покойниците. Обикновено вярващите имат у дома кътче с икона и снимка на починалия близък и на Задушница палят свещичка.
Източник: www.hera.bg