Историческите сведения дават основание Якоруда да се числи към списъка на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. Якорудското землище се оказва една от точките на онзи пътен лъч и на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя – Виа егнатива. За това свидетелстват останките на двете крепости – едната под града, наречена Калята, и другата – Градището, край Черна Места.

 Местностите в района на Якоруда са изпъстрени с имена, които напомнят за съдбоносни събития. Сред тях е Богданово боище – име на историческо място, където през 1666 г. се разгаря кръвопролитна битка. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дават отпор на редовната турска войска под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците от героичното сражение били катастрофални. На огън и сеч били подложени околните якорудски махали. До основи била опожарена и Якоруда, най-голямото селище дотогава в Разложката котловина.

 За големината на селището ни напомнят останалите в паметта на якорудчани имена на двете черкви – „Св. Георги“ и „Св. Никола“, както и името на манастира „Св. Елей“. След кървавата битка значителна част от населението се пръснало в най-различни, далечни места – от Балчик на север, до Лозенград на юг. В родния си край останали малко семейства. Те се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка. Якоруда е не само град с вековна история и гордо и будно население, но и с изумително красиви местности разположени в двете планини Рила и Родопите.Веригата от многобройните върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително очарование.

 Било е някъде след 1928 г. Вече била построена и осветена новата църква в Якоруда - Св. Св. Кирил и Методий. Готова била и камбанарията, само камбани още нямало. Камбаните били поръчани отместното църковно настоятелство за изработване в леярната на братя Велеганови от Пловдив. Когато камбаните станали готови, били докарани в Якоруда и веднага ги закачили на новата камбанария. Било взето решение първата проба да стане на Митровден – когато всичко живо се прибира в Якоруда.

 По онова време по-голямата част от мъжете са се занимавали с производство и търговия на катран. Тази била и причината жителите на Якоруда да познават много добре целия Балкански полуостров. Когато настъпил определеният ден, всички се стекли в двора на храма. Преди да започне тържествената литургия, председателят на църковното настоятелство се изкачил на най-високата част на камбанарията и дал знак камбаните да бъдат ударени. След като клисарят приключил, председателя се провикнал:

- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?

Веднага се чули над двадесет възгласа:

- В Одринско има по-убави.
- В Кавала са по-убави.
- В Ниш има по-убави…

... и доста още подобни примери.

Възмутен председателят махнал с ръка и извикал:

- Свалейте камбаните.

 Камбаните били свалени, а всички якорудчани минали през дървената каса и мятали кой колкото сребро може. Заедно със събраното ново сребро камбаните били върнати в Пловдив за претопяване. Платено било наново и братя Велеганови отлели нови три камбани. Докарали ги в Якоруда, закачили ги пак на камбанарията и зачакали Митровден.

 Този път в уречения ден в Якоруда пристигнал и един от двамата майстори – Лазар Велеганов. Събрало се пак цялото население, изкачил се пак председателят най-отгоре и отново дал знак камбаните да бъдат ударени. Когато клисарят започнал, се чули възгласи на възхита - камбаните звънели много по-добре отпреди. А председателят пак се провикнал:

- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?

За всеобща изненада се чули отново няколко възгласа:

- Еди-къде си във Влашко има по-убави.
- В Охрид камбаните дрънкаа по-убаво.

 Като чул това председателят, направо побеснял, махнал с ръка и наредил отново да свалят камбаните. Клисарят минал отново с дървената касичка от човек на човек и се събрало още няколко килограма сребро. Якорудчани се славят като много стиснати, но за да имат най хубавото никога не са се жалели. Макар и силно учуден и леко възмутен, Лазар Велеганов взел среброто, натоварили камбаните и обратно в Пловдив.

 Преработили майсторите всичко наново. Вложили при леенето и новото сребро и хайде пак към Якоруда. Закачили камбаните и отново зачакали Митровден. Когато денят настъпил, дворът на църквата пак се изпълнил с хора, председателя пак се качил най-отгоре и дал знак за биене на камбаните. Какво мислите се случило? Трите камбани вместо да звънят започнали да пеят. Всички онемели и когато клисаря приключил, настанала гробна тишина. Тогава председателя пак се провикнал:

- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?

Не се чул никакъв звук. Помълчал и пак попитал. Отново царяла тишина. Тогава председателя се провикнал за трети път. Поизчакал и като видял, че всички са замръзнали на място, се провикнал отново:

- Хаирлия да ви са новите камбани!

След тези думи писнали зурните, запраскали тъпаните и четири ката хоро се извило около новата църква.

 Казват, и до ден днешен няма камбани на Балканите по-пеещи от якорудските. При тихо и слънчево време се чуват на 15 километра разстояние, чак до Трещеник. За жалост най малката камбана е взета уж на заем за някакво честване на храма Св. Александър Невски в София през 1937 година и от тогава не е върната.

Източник: www.yakoruda.bg