По стара традиция на 8 януари в миналото се отбелязвал Бабинден, по-късно с въвеждането на Григорианския календар датата се измества на 21 януари - ден обявен и за Ден на родилната помощ и на акушерките, и гинеколозите. Празнуването му на 8 януари обаче, подобно на други наши празници е останало.

Бабинден - празник на женското начало

 Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа. В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките на който са помагали им гостували за да отдадат почит. Някога, бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла ги с мед като коса момиченцата и като мустаци и брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала: "Да се червите като таз вълна,/ да се гоите като просото,/ да се роите като кошерът."

 Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода, от менчето, и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

 Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".

 След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка.

На Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила

 Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош.

 Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Как садинските капанци са отбелязвали Бабинден години наред ни разказва Илка Дечева, която пази историята на капанските традиции.

 "Бабинден днес се празнува на 8 януари, но преди се е празнувал на 21 януари. В Садина и днес се отбелязва на датата по стар стил и се празнува само от жени. На този ден всяка жена, която е родила през изминалата годината и нейната свекърва, отиват в дома на „бабата”. Дори детето да е скоро родено и да няма кой да го гледа, майката го взема със себе си. Носят се дарове за „бабата” от всяка жена. Те включват риза, пешкир и престилка.

 В квадратна кърпа, която се ползва като бохча (трипезник) капанките завързват баница, питка, кокошка и вино и ги носят в дома на „бабата”. Още при влизането, жените й целуват ръка и й поливат вода да си измие ръцете, за да протичат следващите раждания леко - като по вода. С донесената храна се прави обща трапеза, около която сядат всички жени. Настроението на жените се покачва от изпитото вино и те се веселят със шеги, закачки, песни и хора. 

 На този ден мъжете избягват да ходят по улиците. Причината е, че ако ги срещне групата на празнуващите жени, те трябва да се „откупят” с пари.  В случай, че не се откупят ще бъдат очернени  - намазани със сажди, вакса или кал."

Източник: www.desant.net