+ Предложи публикация
10.11.2018

Мързелан и Мързеланка

 Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели в къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий - къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей. Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле, стига нанка!

Но невястата кротува и се прави, че не чува.
- Ставай мари, Мързелано!
- Луд ли си бре - толкоз рано!

 Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара в гаванката си стара. После с въже в ръката той отивал в гората и събраните дърва сам отнасял в града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка - с почнатата от неделя чужда прежда и къделя. Тъй минавали се дните, тъй живели те честити. Но - случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
- Бре, къде ли е ваджишка! — рекла булката с въздишка. — Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.
- Ще й видиш веч рогата на полянката в гората.
- Я недей ми дига врява! - кипнал Мързелан тогава. - Щом ти трябва - прав ти път! Хе полето, хе лесът!
- Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!

 И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън. А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас я изял. Вдигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
- Ех - въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, - като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!

 И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо. Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете - и на къщицата крива счупил керемидка сива.
- Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане - рекла грижната съпруга, - трябва да поставиш друга! На̀ - отново падна капка на съдраната ти шапка!
- Не — съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!
- Боожее - рекла Мързеланка, - станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък - а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!

 Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.

 Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял в прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка. И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, ни въже, ни пъстра хурка, нито нисичка къщурка.

Асен Разцветников 

Оценка 4.76 от 66 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ