Тръгнах по брега, гледайки как вълните кротко идваха и си отиваха. Морето беше тъй спокойно и толкова синьо, че гледайки го, очите сякаш можеха да потънат в него. И си мислех колко простота и спокойствие имаше в гледката наоколо, а в същото време сякаш душата ми летеше над вълните и се заиграваше с гларусите и чайките, които се рееха в небето.

 Колко красота може да има в света, колко много красота. Малките гребенчета на вълните, които се белееха от време на време, сякаш игриво се закачаха с мен, идваха бързо, после се връщаха назад. А мидените черупки по брега – те бяха разпръснати навсякъде. Разказваха, като рисуваха на пясъка на непознат език непозната история, която морето шепти всеки път, когато ги изхвърля на брега – мидички, охлювчета, камъчета, прашинки морска душа... Какво спокойствие... Каква красота... Във всичко може да се открие красота, стига душата да може да я види.

 А мирисът, тоя нежен мирис на море, на водорасли, който докосва спомените, мечтите, който те връща назад към лета и усмивки и сякаш носи душата ти над морето, а шумът на вълните е онази нежна песен от сънищата – там, където си щастлив, там, където всичко се сбъдва... Тази морска идилия възражда душата, дава ѝ да си поеме въздух и да тръгне отново към живота, с малка мидичка в джоба и дъх на море в сърцето.

 И с хората е тъй, както и с вълните – идват, отиват си. Понякога са бурни и шумни, разбиват, рушат и оставят рани... Понякога са тихи, почти неусетни, но пак оставят следи. Дълбоки и трайни. Да, хората са като вълните, идват и си отиват, но навярно там е смисълът на всичко. Винаги губим, но и винаги оставаме да чакаме, някъде, някого, нещо... И в това май е чарът на живота – да чакаш следващата вълна и да оставиш душата си да лети.

 Да гледаш морето, да виждаш красивото винаги и навсякъде и да продължаваш напред – все пак идва нова вълна, с малка мидичка в джоба и дъх на море в сърцето. 

След като веднъж ви омагьоса, морето ви държи в плен цял живот.
Жак Кусто

Когато забравя колко талантлив е Господ, просто поглеждам към морето.
Упи Голдбърг

Рибарите знаят, че морето е опасно, но никога не са смятали това за достатъчно, за да останат на брега.
Винсент Ван Гог

Всичко, което е далече от морето, е провинция.
Ърнест Хемингуей

В морето научил, от колко малко всъщност човек се нуждае, за да живее.
Робин Лий Греъм

Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим.
Робърт Хенри

Море и небе - два символа на безкрайността.
Джузепе Мацини

Морето никога не остарява.  
Марк Леви

Когато се взирам в морето, ми се струва, че вълните му отнасят мъката ми.
Елчин Сафарли

На морето трябва да се любуваме тогава, когато нещо ни тежи на душата.  

Морето е най-добрият лек срещу мъката и разочарованието.

Решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море.
Исак Динесен

Няма нищо толкова отчайващо монотонно като морето и вече не ме учудва жестокостта на пиратите.  Джеймс Ръсел Лоуел

През нощта, когато небето е покрито със звезди, а морето е спокойно, имате прекрасното усещане, че се носите в космоса.
Натали Ууд

Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим.  Робърт Хенри

Тези, които живеят край морето, трудно биха могли да родят и една мисъл, в която то да не участва.
Херман Брох

Няма нищо по­привлекателно, разочароващо и заробващо като живота край морето. 
Джоузеф Конрад

Рибарите знаят, че морето е опасно и бурята е ужасна, но те никога не са смятали тези опасности за достатъчна причина да останат на брега.
Винсент Ван Гог

Автор: Христина Георгиева

Картина: Ангелина Недин, художник

Източник: www.edna.bg