Севастократор Момчил или Момчил войвода е български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия, живял през 14 век, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици. Момчил е българин, роден около 1305 г. Поразявал с физическите си качества. Не е известно да има знатен произход. Бил толкова висок и снажен, че бил "колкото двама души", "всички се дивели на величествения му вид", а турският поет Енвери пише: „...приличаше на минаре!“ Първоначално бил "хонсар" (разбойник), сформира чета в граничната област на България с Византия, за което е преследван от българската власт. Около 30-годишен той преминава във Византия и постъпва да служи при Андроник III Палеолог (имп. 1325-1341) като стратиот - прониар. Така Момчил поема задължението да охранява някакъв периметър от византийската граница с България, но започва на своя глава да нахлува в българската държавна територия. Вероятно България иска византийците да предадат размирника, това слага край на прониарството и той бяга в Сърбия.

 Отивайки на служба при крал Стефан Душан, сформира дружина от 2 000 българи и сърби привлечени от личността му. Отряда му се ръководел от принципа "малцина заради мнозината и мнозина заради едного", а хората му били фанатично предани, готови "по-скоро да сложат костите си в бой, отколкото да го предадат на погибел". Управлява като васал Пирот и околната българска област. Средновековният Пиротски замък, много близък като архитектура до Видинския замък Баба Вида и днес е обозначен на картите като исторически паметник "Момчилов град".

 Момчил през 1343 г. заедно с дружината си е привлечен от великия доместик, провъзгласил се за император Йоан VI Кантакузин за съюзник в Гражданската война във Византия 1341-1347. Кантакузин пише, че когато напредвал с войските си към Солун, неочаквано в лагера дошъл Момчил, начело на малка армия и се поставил в негова услуга. Съвсем "случайно" по същото време при пристигнали и пратеници от Родопите, които щели да му се покорят, но само ако Момчил бъде техен управител. Така според хрониката Момчил получава от императора като негов васал областта "Меропа" - Западните и Средните Родопи и части от Беломорието между р. Места и Гюмюрджина и в Родопите по течението на р. Арда до Чепеларска река с крепостите Света Ирина и Подвис (при дн. Смолян), последната става първата му столица. Войводата разполага със сериозни за времето си въоръжени сили. Първоначално има 5 000 пехотинци и 300 конници, набирани най-вероятно само от Меропа (Родопа).

 Скоро след като получава крепостите в централните Родопи (Меропа) Момчил слиза и завзема Ксанти, установява там своя дворец, "дом" според летописите, прави го истинска своя столица и разширява територията си до Бяло море с дн. Порто Лагос и крайбрежието, включвайки силната крепост Перитор (Буруград) на северния бряг на беломорското езеро. През 1345 г. има 4000 конница и поне още 5000 меча пехота! С тези значителни за епохата военни сили Момчил участва в походите на Кантакузин и турския му съюзник Умур паша, от които понякога страда и българската държавна територия.

 През май 1344 г. великият дукс Алексий Апокавк търси съюз с Момчил. Момчил бил много ценен и за Кантакузин, който за да надмогне съперника си го провъзгласил за "севастократор" най-високата титла след тази на царя. Поради назряващото противоборство с най-близките съюзници на Кантакузин - турците на Умур бег,чиито нашественически орди нападат българите и безчинстват в момчиловите земи, кара Момчил да скъса съюза си с Кантакузин. Момчил се чувствал длъжен да защити от турците своите хора, пък и гърците, които били негови поданици и се нагърбва с непосилната задача да спре наплива на турското нашествие през морето. Фактически от васален става напълно самостоятелен български владетел в Беломорието и Родопа, противопоставящ се и срещу двете византийски страни, и срещу турците. Момчил вече е бил сила, с която балканските владетели трябвало да се съобразяват. Известните Влахо-български грамоти го величаят като "Непобедимият и изкусен във войната" Момчил, човек, "...когото храбростта не напускала никога". Присъединил нови части от Беломорието, нещо особено важно за прехранващите се със скотовъдство българи от планината, създава своя феодална държава с център град Ксанти и води самостоятелна политика. Във войската му се служило без заплащане, да е под неговото знаме било въпрос на чест за всеки.

 Владенията на Момчил към 1340 г. и столицата им Царево (дн. Ксанти).

През юни 1344 г., защитавайки владенията си от турските набези Момчил напада и побеждава турците в Битката при Бистонското езеро (Порто Лагос) като запалва турския флот. Така започва войната с Умур бег и византийският му съюзник императорът Кантакузин. Те с големи сили веднага нахлуват в беломорската държава на Момчил, но той успява да изненада в началото на юли 1344 императора отделно от турските му съюзници и да му нанесе тежко поражение. Това кара византийците да се изтеглят от Момчиловите владения. Българите разбили турците при Порто Лагос-Абдера и византийците при Гюмюрджина печелят войната през 1344 г.

 През май 1345 г. предводителят на селджукските турци Умур бег пристига от Мала Азия на Балканския полуостров, повикан от Йоан VI Кантакузин и войските им се отправят срещу Момчиловото царство. Този път силите им са още по-многобройни само турците са 20 000 меча, срещу тях Момчил може да противопостави свиканите 5000 български конници. Той разчита на крепостта Боруград (Перитор) недалеч от Бяло море и на столицата му Царево (Ксанти), но гърците в нея извършват предателство и отказват да го пуснат, приемат само съпругата му, ескортирана от братовчед му Райко с 50 български войника. Момчил допуска стратегическа грешка, отказва се от донеслата му успех в предходната война тактика на маневриране и изненадващи нападения срещу разединени сили на противника и решава да приеме боя срещу многократно превъзхождащи го сили. Развръща отряда си пред стените на крепостта, защитавайки се от обход и удар в гръб с нея и очаква нападението на противника. На 7 юли 1345 отрядът на Момчил е атакуван е от многочислени турски предни сили, които отхвърлят българите, разрушават стената и убедени, че са победили, се пръскат да мародерстват. Когато пристигат главните сили водени от императора и Умур бег те изненадани виждат пред себе си в пълен боен ред уж разбитата българска войска и са принудени също да се строят за бой.

 Противно на очакванията, атаката започва не огромната турско-ромейска армия, а войните на Момчил. Те удрят центъра и се врязват в противниковата войска, но дълбоко ешалонираните редове на противника не са пробити и устояват на удара. Сражението е продължително, дълго не е ясно кой ще надделее, постепенно обаче българите са изтласкани в към стените на Буруград и се налага да се спешат. Момчил пръв слиза от коня и лично повежда поредната атака. Изумлението и възхищението на турци и ромеи от храбростта и силата му остава записано в стиховете "Деянията на Умур паша" на Енвери и хрониката на Кантакузин. Боят е ожесточен и никой от българите не мисли да отстъпва, но Момчил е убит и това решава изхода на сражението. Дори врагът му императора споделя в писанията си, че плакал над посеченото му тяло за непоколебимия му дух и изключителната му личност. Той заповядва жената на Момчил, ескортирана от Райко и българите, да бъде пропусната свободно със всичките си скъпоценности до границата с Търновското царство.

 Йоан Кантакузин освобождава Райко и съпругата на Момчил, но отнема владението им и включва областта Меропа в своите земи. Дали обаче е имал реална власт във вътрешността на Родопите при Подвис, където според преданието се установява с част от оцелелите воини войводата на севастократор Момчил и негов братовчед Райко и с тях и рода си прави селото Райково (дн. част от Смолян) е трудно да се каже. Турците, победили опасен противник, здраво се вкопчват в европейските земи. Гражданската война между ромеите продължава, а балканските владетели все още не приемат азиатската заплаха достатъчно сериозно, което допълнително улеснява техните нападения и завоевания.

 Съществуват легенди за потомци на севастократор Момчил. За потомци се сочат: българският революционер Стефан Караджа, легендарният последен владетел на Добруджа - Вълко Добруджански и Бинбеловият род, от който е близкият на Карл ХІІ Шведски Маринчо Страшния. Има мнения, които го определят като авантюрист, лавиращ в политическата обстановка и следващ собствените си интереси. Преобладаващата оценка е, че Момчил е български герой, първа жертва в борбата на балканските владетели срещу турското нашествие и неговата безспорна храброст е пример как трябва да се защитава народ и държава.

Източник: www.burgasnews.com