„Постъпките на детето могат да бъдат разбрани, изучавайки нрава на неговите родители.“ ~ Артър Конан Дойл

 Всички родители дават най-доброто от себе си при отглеждането на децата си. Или поне така ни се иска да вярваме. Да отглеждаш дете е най-отговорното нещо на този свят, а също така и най-удовлетворяващото. Но като във всичко друго,  няма как и в това да сме винаги идеални. Всички правим грешки и е добре да сме наясно с най-често срещаните модели на възпитание, които вредят на децата ни. Хубаво е, от време на време да проверяваме, дали докато сме увлечени в най-голямото приключение в живота ви – родителството, случайно не допускаме най-често срещаните родителски грешки.

Да не правите това, на което учите.

„Нищо не действа на младите детски души по-силно от всеобщата власт на примера, а между всички други примери няма друг от тях, който да впечатлява по-дълбоко и по-твърдо от примера на родителите.“ ~ Николай Новиков

Това лицемерно родителско поведение е често срещано и силно наранява чувството за справедливост у децата. Чували ли сте някой да казва: „Прави това, което ти кажа, не това което правя аз.“ Е на малките това им е наистина трудно. Те израстват като копират поведението на родителите си, често чрез директна имитация. Ако родителят не прави това, което изисква децата му да правят, те по-скоро ще копират поведението, а не съвета или напътствието, което са му дадени. Каквото вижда маймунката, това и прави. Така че уверете се, че моделирате правилно поведението на вашите маймунки.

Не позволявате да изразяват емоциите си.

„Майката - това е човек, към който бягате със своята болка.“ ~ Емили Дикинсън

 Децата се нуждаят от здравословна, безопасна среда, в която да растат, като това включва и емоционално здрава среда. Първите емоционални връзки на детето са с родителите му, затова е важно да се чувстват сигурни и да им е комфортно да говорят за чувствата си и да обсъждат какво им е на душата, за да не растат потиснати. Виждали сте възрастни хора, които се държат все едно това, което мислят и чувстват няма никакво значение, хора, които сякаш изпитват срам от себе си. Това са именно хората, на които като децата не им е било позволено да изразяват емоциите си, тъй като те не са имали никакво значение за родителите им.

Прекалена строгост.

„Без да чувстваме родителско одобрение, ние не можем да заобичаме себе си.“ ~ Джеймс Холис

 Децата се нуждаят от граници и напътствия, но да ги държите на къса каишка, да ги мъмрите непрекъснато и да не познавате снизходителност, означава да увредите самочувствието на детето си. Множество университетски изследвания доказват това. Казармените условия не са добра среда за израстването на едно дете.

Да кръжите около тях като хеликоптери.

„Моите родители са обект за подражание. Майка ми никога нищо не ми забраняваше. Тя ми се доверяваше и не се бъркаше в моя детски живот.“ ~ Кейт Уинслет

 Да кръжите около детето и да наблюдавате всеки негов ход, намесвайки се във всяка негова дейност, натрапвайки постоянно своето присъствие, ненужно води децата до ниска самооценка и до трудности да се доверяват на самите себе си, когато трябва да направят собствен избор. Ако вие непрекъснато им демонстрирате, че е нужно непрекъснато да бъдат под надзор, те ще отраснат с чувството, че не могат да се доверят на самите себе си. Оставете детето си да се наслаждава на детството си, а вие си намерете нещо друго, с което да запълвате времето си.

Да ги лишавате от приятели.

„Бих предпочел да вървя с приятел в тъмното, отколкото сам в светлина!“ ~ Хелън Келър

 Децата, които имат изградена социална мрежа от приятелства, са способни да се справят със стреса и трудностите по-добре от тези, които растат в по-изолирана среда. Не дръжте детето далеч от други деца. Всеки има нужда да прекарва време със себеподобните си. Насърчавайте ги да общуват с приятелите си повече и да изграждат сериозни взаимоотношения с тях.

Да хвалите всичко.

„Похвалите, подобно на златото и диамантите, имат цена само тогава, когато са редки.“ ~ Бенджамин Джонсън

 Невероятно, но се оказва, че и с похвалите може да прекалите и да навредите на детето. В днешно време, когато всяко дете бива награждавано за всичко, без оглед на заслугите му, не правете това и вкъщи. Възхвалата запазете само за наистина големите му постижения, а от по-скромните му постижения, изразявайте по-скромна възхита. Хубаво е често да окуражавате детето, но когато хвалите съвсем обикновени неща и такива, които е съвсем нормално да прави, само го обърквате кое наистина има значение. Наранявате способността му да прави разлика между рутинното и необикновеното. Особено в академичните страни, важно е да се фокусират похвалите към значимите постижения. В противен случай само поощряваме посредствеността.

Да правите всичко вместо тях.

„Преди да се отправиш да спасяваш горите на Амазонка, унищожени от жестокото поколение на твоите родители, опитай да подредиш стаята си.“ ~ Бил Гейтс

 Не е нужно да правите вместо тях нещата, които те вече са способни, съобразно възрастта си, да правят сами. Не очаквате четиригодишният ви син да простира прането, но със сигурност би трябвало да го очаквате, когато е на четиринадесет. Тогава би трябвало да се справя сам с това. Единственият начин да могат да се грижат за себе си като възрастни е, като ги научите, докато са деца да вършат всичко, което е необходимо сами. Да обслужват самостоятелно основните си нужди е най-важното умение.

Да не позволявате да опитват нови неща.

„Ако трябва в нещо да упрекнем майките, то е  в това, че те прекалено пазят своите деца. Твърде силно и твърде дълго.“ ~ Роджър Уотърс

 За да се развиват мозъците на децата (а и на възрастните), е нужно от време на време да опитват нови неща, такива, каквито не са пробвали досега. Насърчавайте любопитството им, култивирайте желанието им за научаване на нови неща. Грижете се за тяхната безопасност, но ги оставете да се наслаждават на цялото разнообразие на живота. Нали не искате да им внушите от малки, че животът е невероятно скучно нещо за правене.

Източник: www.webstage.bg