Изпитвам много силен ученик. Една от темите, която обсъждаме е за географско положение на България. Всяка дума е прецизно повторение на текста от учебника. За мен обаче винаги е значително по-важно мисленето на учениците. Затова задавам въпрос от високо равнище, в който искам да видя синтез на знанията и умение да се направи оценка.

 Питам за пет недостатъка на географското положение на България. Предлагам да започнем да ги изреждаме и аргументираме, пък докъдето стигнем. Ученикът мисли няколко минути, но всичко, което успява да представи като отговор, са мигрантите. Насочвам мислите към границата между Европа и Азия. Ученикът се сеща за исляма и го излага като недостатък. Питам защо е проблем тази религия - та нали повече от столетие живеем в съгласие с българските турци. Познанията на изпитвания достигат само до заключението, че те са добри, но въобще не може да каже кои са лошите мюсюлмани и защо са лоши. Очакванията ми да е информиран за религиозния фундаментализъм и „Ислямска държава“ са напразни. Казвам, че има един недостатък, който се е развил през последните три месеца заради динамиката на процесите в Турция. Ученикът посърнал ми отговаря, че няма телевизор в пансиона и не знае какво се случва в съседната страна. С неподправено изумление питам наистина ли не знае за преврата, потъпкването на човешките права, цензурирането на медиите, хилядите арести, реалната опасност да бъдат екзекутирани невинни хора, претенцията на турския президент да мисли еднакво за Одрин и Кърджали. Оказва се, че ученикът не е чел или слушал нищо по въпроса. Ужасявам се, че почти осемнадесетгодишни хора не разпознават рисковете и опасностите, които заплашват страната ни. Още повече - не подозират, че те са вече на нашата граница.

 Тези млади хора само след година ще завършат училище. С глави, претъпкани с ненужни знания, но неспособни да различават доброто и лошото, да разбират предимството и да бъдат внимателни с недостатъка. Една особена форма на социална неграмотност, която ги прави безпомощни да се ориентират в ситуацията и да взимат правилните решения за себе си и за страната. Случката е поредно доказателство за това, колко откъсната от реалностите е съвременната българска образователна практика. Много информация и традиция, която поощрява възпроизвеждане на текстове от учебника без нужното осмисляне или критична интерпретация, без практическо прилагане на наученото чрез ефективни модели на поведение и гъвкаво приспособяване към актуалните реалности.

 Гражданското образование е декларирана цел на реформата, но ограничено във философски и етични клишета, без да се търси разтваряне в тематиката на гранични науки като географията. Хорариум часове осакатен до минимума и зареден със съмнително нужни знания, вместо да открива свободен избор на теми с дискусионна или актуална тематика. Наказателна забрана на политическите дискусии в училище, без да са осигурени алтернативни форми на политическа грамотност. Резултатът от всичко това е слабо информирано и недостатъчно социално компетентно младо поколение. Самият факт, че българското училище бълва ученици, неспособни да се ориентират в геополитическата или в регионалната обстановка, е не само поколенчески и личностен дефицити, но и реална национална заплаха. Някога повтаряха до втръсване лозунга, че „училището ни готви за живота“. И ако тогава битуваше схващането, че за житейската подготовка са достатъчни енциклопедични знания, днес училището трябва да възпитава умения и способности за точна, вярна и навременна оценка на различни казуси и изпитания, с които ни сблъсква реалния живот. Точно в тази посока трябва да върви реформата, за която само наредби и ДОС-ве няма да са достатъчни. Ще е нужна съдържателна промяна и сериозен ъпгрейд на работните взаимоотношения и преследваните от тях цели в учебните часове.

 Спомням си тезата на заместник-министъра от лятото, че реформата може да стане само с усилията на учителите. Е, аз се старая, но се бия в тесните рамки на минималния хорариум, необмисления обем на задължителното учебно съдържание и слабия интерес на съвременните учащи към актуалната социална, културна или политическа тематика.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com